Премиерът обяви, че страната ни няма да дава нова военна и финансова помощ за Украйна, защити позицията по санкциите срещу Русия и отхвърли исканията за основен ремонт на бюджета
България няма да се присъедини към Коалицията на желаещите и няма да поема нови ангажименти за военна и финансова помощ за Украйна. Това заяви току-що министър-председателят Румен Радев от Париж, където присъства на военния парад по случай националния празник на Франция по лична покана на президента Еманюел Макрон.
Радев разкри, че френският държавен глава го е поканил да участва във формата, който обсъжда продължаваща подкрепа за Киев и бъдещи гаранции за сигурността на Украйна.
„Аз лично получих покана от президента Макрон за участие в Коалицията на желаещите, но смятам, че мястото на България не е там“, заяви премиерът.
Той обясни отказа с позицията на правителството, че войната не може да бъде прекратена чрез постоянно увеличаване на военната помощ.
„Ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаваща финансова и военна помощ за Украйна. Ние не предоставяме такава помощ, защото вярвам, че решението на този конфликт не е в неговото продължаване с военни средства, а в силна дипломатическа инициатива, която да сложи възможно най-скоро край на ескалацията“, подчерта Радев.
На въпрос дали България проявява интерес към създадената от Украйна и девет европейски държави коалиция за защита срещу руски балистични ракети, министър-председателят заяви, че решенията за колективната сигурност трябва да бъдат вземани в установените съюзнически формати.
„Предложения и идеи сме виждали много, но решенията се вземат в друг формат. България участва активно там, където се вземат решенията – в Европейския съюз и НАТО“, каза Радев.
Той благодари на Макрон за поканата да участва в честването на френския национален празник, който определи като символ на стремежа към свобода и демокрация.
Български гвардейци също се включиха във военния парад в Париж. Според Радев участието им постепенно се превръща в традиция и е знак за добрите отношения между България и Франция в областта на отбраната, сигурността, енергетиката и европейската политика.
От Париж премиерът коментира и преговорите по 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия и Беларус.
България бе заявила готовност да не подкрепи пакета, ако не бъдат отчетени резервите ѝ срещу включването на определени физически лица. След настояването на София от предложения списък бяха извадени руският патриарх Кирил, основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов и собственик на руска компания, която доставя части за софийското метро.
„За първи път България се заявява открито за своя национален интерес и за първи път виждаме, че няма нищо страшно в това“, заяви Радев.
По думите му Европейският съюз е силен, когато държавите членки имат самочувствието да защитават аргументирано собствените си интереси.
„Те могат да бъдат силни само когато отстояват своя интерес, а това поведение се уважава от всички партньори. България вече защитава своя глас за една по-силна Европа, изградена от по-силни държави членки“, каза министър-председателят.
Радев постави под съмнение и ефективността на европейските ограничителни мерки, след като ЕС вече обсъжда 21-ви пореден санкционен пакет.
Според него всяко ново предложение трябва да бъде оценявано и според последиците за европейските икономики. Санкциите не трябва да причиняват по-големи щети на държавите, които ги налагат, отколкото на страната, срещу която са насочени.
„Когато обсъждаме 21-ви пакет санкции, трябва да си зададем въпроса защо стигаме дотук и какво се случва с предишните 20 пакета. Явно те не постигат целта си“, заяви премиерът.
Изваждането на трите имена от предложения списък не означава, че целият санкционен пакет вече е окончателно одобрен. България обяви готовност да го подкрепи, след като резервите ѝ бяха отчетени, но между останалите държави членки продължават разговорите по други елементи.
Румен Радев коментира и острия политически спор около държавния бюджет за 2026 г. Той отхвърли исканията заложеният дефицит да бъде основно преразгледан между първото и второто четене в Народното събрание.
„Как да преразгледаме дефицита, след като той ни беше оставен от предишните управления и е много висок? Правим всичко възможно и сме изчерпали всички резерви, за да го намалим до една приемлива норма, която все пак остава над 3 процента“, каза министър-председателят.
Проектобюджетът предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Европейските институции прогнозират дефицит на сектор Държавно управление от 4,1% през 2026 г. и продължаващо превишаване на допустимия праг през 2027 г.
На 10 юли Съветът на Европейския съюз откри процедура при прекомерен дефицит срещу България. На страната е препоръчано да предприеме необходимите мерки и постепенно да върне показателя под европейския праг до 2029 г.
Радев определи процедурата като стандартен инструмент, прилаган и спрямо редица други държави членки. Той отхвърли критиките на политическите сили, които обвиняват кабинета, че е довел страната до сегашното финансово положение.
„Не приемам критики и акъл от партии, които доведоха страната до финансова катастрофа и до този свръхдефицит. Ние ще направим всичко необходимо, за да се справим“, заяви премиерът.
Правителството ще започне подготовката на бюджета за 2027 г. през следващите месеци. Радев обеща в него да бъде заложено чувствително намаляване на дефицита и ограничаване на необходимостта от нови заеми.
„Този бюджет ще бъде един силен аргумент, за да не се налагат такива санкции на България“, каза министър-председателят.
Изявлението в Париж очертава основните линии във външната и финансовата политика на кабинета – отказ от участие в допълнителни формати за военна подкрепа на Украйна, защита на българските икономически интереси при санкциите срещу Русия и обещание дефицитът да бъде намален с бюджета за 2027 г. flagman.bg
