Навлизаме в най-горещия и мистичен период от лятото. От 15 до 17 юли българите отбелязват традиционните Горещници – три дни, обвити в древни езически ритуали и строги забрани, целящи да предпазят дома, реколтата и добитъка от опустошителните летни пожари и градушки. Това е време, в което силите на огъня и водата се сблъскват, а народът ни гадае каква ще бъде предстоящата зима.
Древен произход и християнски светци
„Почитането на Горещниците има изключително древен, предхристиянски произход“, обяснява етнологът Антоанета Титянова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
В народния календар месец юли е известен с ярките си имена Червен, Цървеник и Горещляк. Докато зимните празници са подчинени на пречистващата сила на водата, през лятото на преден план излиза култът към огъня – стихията, която дава живот, но може и да изпепели всичко за секунди.
Православната църква също е преплела своите празници с народния календар в тези дни:
-
15 юли: Почитат се светите мъченици Кирик и Юлита.
-
16 юли: Денят на свети мъченик Атиноген и света мъченица Юлия.
-
17 юли: Празнува се света великомъченица Марина Антиохийска, наричана във фолклора Марина Огнена.
Тези три дни се честват с особена почит и тържественост от занаятчиите, чиято работа е неразривно свързана с огъня – ковачи, хлебари, калайджии и грънчари.
Ритуалът с „живия огън“ и строгите табута
Един от най-впечатляващите и важни обичаи по време на Горещниците е пълното обновяване на домашното огнище.
Какво е СТРОГО забранено през тези три дни?
За да не се предизвика гневът на небесния огън, предците ни са спазвали железни табута. Нарушаването им се е смятало за сигурен знак, че къщата или реколтата ще изгорят.
-
Без домакинска работа: Жените не перат, не шият и не предат. Вярва се, че ако човек облече дреха, ушита през Горещниците, ще се разболее тежко или ще бъде ударен от гръм.
-
Спринт извън нивите: Работата на полето е напълно забранена. Не се жъне, не се коси и не се вършея, за да не се подпалят снопите от самосебе си.
Лечебната сила на водата и народната метеорология
Парадоксално, но успоредно с огнената стихия, през тези дни водата придобива най-голямата си лечебна и чудодейна сила. Света Марина се почита като лечителка на слепота, рани и екземи. Затова през трите дни хората масово се потапят по три пъти в реки, езера и лечебни минерални извори за здраве и пречистване.
| Регион | Местни имена на празника | Вярвания и обичаи |
| Северна България | Чурлига, Пърлига и Марина Огнена | Свързват се с парещата сила на слънцето и забраната за полска работа. |
| Южна България | Люта, Чурута и Опалена Мария | Набляга се на омилостивяването на огъня и предпазването на имотите. |
| Други наименования | Блъсъци / Германовци | Вярва се, че огънят слиза от небето чрез гръмотевици; почита се св. Герман срещу градушки. |
Как да познаем времето през зимата?
Народът ни е използвал Горещниците за дългосрочно прогнозиране на времето през най-студените месеци:
-
15 юли (първият ден) показва какво ще бъде времето през декември.
-
16 юли (вторият ден) предвещава времето през януари.
-
17 юли (третият ден) е огледало за времето през февруари.
Ако денят е горещ и слънчев, съответният зимен месец ще бъде мек и приятен. Ако е ветровито или вали – очаква ни сурова, снежна и мразовита зима.
