На пръв поглед статистиката изглежда оптимистична – доходите в България отбелязват стабилен ръст в рамките на последните четири години. Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочва, че средната работна заплата се е увеличила с близо 24%, като частният сектор изпреварва обществения по темпове на развитие.
Въпреки тези сухи цифри, реалността за обикновения българин е съвсем различна. Усещането за масово обедняване не е просто субективно чувство, а горчив резултат от икономическата среда, в която живеем. Макар процентните пунктове на хартия да вървят нагоре, покупателната способност остава под натиск, който прави всекидневния живот труден.
Анализите на синдикатите за първото тримесечие на 2026 г. разкриват тревожна пропаст. Само 45% от работещите в страната успяват да достигнат прага от 818 евро месечно, необходими за нормално съществуване на един човек, живеещ сам. Останалата част от населението се опитва да оцелее с бюджет, който е далеч под този жизнен минимум.
Основният проблем се крие в цените на продуктите от първа необходимост. България се оказва в парадоксална ситуация, където ключови стоки от потребителската кошница надвишават средноевропейските нива. Сиренето, млякото и яйцата често струват между 120% и 130% от средните цени в Европа, което директно изяжда всяко увеличение на възнагражденията.
В тази тежка икономическа ситуация експертите призовават за дисциплина при планирането на държавния бюджет. Според Пламен Димитров, ако се налагат рестрикции, те в никакъв случай не трябва да засягат социалните разходи. Вместо това, вниманието следва да се насочи към оптимизиране на капиталовите разходи, за да се защитят най-уязвимите слоеве на обществото.
Източник: standartnews.com
