Инфлацията се е повишила с едва 0,3 до 0,4 процентни пункта след въвеждането на еврото в България на 1 януари тази година. Това съобщи управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА. Данните показват, че общият индекс на потребителските цени в страната се забави до 2,3 на сто през януари спрямо 3,5 на сто месец по-рано. За хората това означава, че първоначалните притеснения за масово поскъпване на живота не са се сбъднали.
– Реклама –
Този минимален ценови ефект от новата валута е напълно съпоставим с опита на Хърватия. Въпреки че в първите седмици след присъединяването голяма част от потребителите усетиха поскъпване предимно в сектора на услугите, масовите стоки запазиха нивата си. Управителят на централната банка припомни, че България стриктно следва общите тенденции за успокояване на инфлацията в еврозоната. Още миналата година той прогнозира, че всяко поскъпване по линия на еврото ще бъде краткотрайно.
Обществената подкрепа за единната валута отчита стабилен ръст след официалното ѝ въвеждане. Одобрението сред домакинствата се е увеличило от 45 на сто преди членството до 54 на сто сега. В бизнес средите доверието е още по-високо и достига около 70 на сто. Радев обясни, че сложната геополитическа обстановка, включително войната в Иран, допълнително засилва позитивните нагласи. Причината е, че принадлежността към еврозоната създава реално усещане за по-висока икономическа защита сред гражданите и компаниите.
Като член на Управителния съвет на Европейската централна банка, гуверньорът на БНБ предупреди за нарастващи рискове пред инфлацията на европейско ниво. Заплахата произтича основно от поскъпването на енергийните ресурси и засилващата се глобална несигурност. Вероятността от негативен сценарий се повишава на фона на енергийния шок. „Ако шокът продължи и започне да се пренася върху заплатите, маржовете и очакванията, цената на бездействието ще се увеличи“, посочи Радев.
Към момента инфлационните очаквания остават относително стабилни, но обстановката е силно динамична. Съществува риск домакинствата и бизнесът да коригират нагласите си по-бързо от предвиденото. Това би предизвикало вторични ефекти като рязко вдигане на трудовите възнаграждения и формиране на опасна инфлационна спирала. Натискът върху заплатите изисква строга дисциплина, като държавата трябва да запази наличните си финансови буфери, вместо да ги изчерпва чрез непремерени харчове.
Европейската централна банка трябва да реагира своевременно при първи признаци за траен ценови натиск. Финансовите пазари вече калкулират повече от две повишения на лихвените проценти през настоящата година, като първото действие се очаква през юни. Евентуални нови държавни субсидии биха засилили инфлацията допълнително. Затова институцията във Франкфурт ще следи стриктно динамиката на цените на енергията и развитието на конфликта в Близкия изток, които ще бъдат определящи за следващите стъпки в паричната политика.
