Държава от еврозоната е възразила срещу проекта за дизайн на нова българска възпоменателна монета от 2 евро, показва изтекъл документ на Съвета на ЕС. Името на страната, подала възражението, е било заличено в официалните материали.
За предложението България е уведомила останалите държави членки на 20 май. В рамките на процедурата страните от еврозоната имат право да възразят срещу дизайна в определен срок, ако той може да предизвика негативни реакции или противоречия.
Спор около надписа „българска азбука“
Според информация от европейски източници, основният спор е свързан с надписа „българска азбука“, който е предвиден върху едната страна на монетата.
Част от държавите са изразили опасения, че подобна формулировка може да създаде прецедент по отношение на други страни, които използват кирилицата или са кандидати за членство в ЕС.
Сред тях се посочват държави от Западните Балкани, както и Украйна и Сърбия, където също се използва кирилица.
Медийни информации: възможно е да става дума за Гърция
Според информация, цитирана от БНТ, става дума за Гърция, която е изразила възражения по проекта.
По неофициални данни гръцката страна е поставила въпроса, че формулировката „българска азбука“ може да бъде интерпретирана по различни начини и да има последици за бъдещи инициативи в рамките на ЕС.
Европейската процедура за възпоменателни монети
Съгласно правилата на еврозоната, държавите могат да предлагат дизайни за възпоменателни монети, които след това се разглеждат от останалите членки.
Ако в рамките на седем дни няма възражения, дизайнът се приема автоматично. При възражение започват допълнителни консултации между страните.
Възможни варианти за промяна
По информация от дипломатически източници се обсъжда вариант в дизайна да не присъства формулировката „българска азбука“, а вместо това да бъдат използвани отделни думи – „България“ и „азбука“.
Според същите източници този вариант би бил по-приемлив за част от държавите членки, но окончателно решение все още не е взето.
Политически реакции в България
Темата предизвика реакции и в българските институции.
Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че България трябва ясно да защити своя принос към кирилицата и историческото значение на българската азбука.
Според нея въпросът не е само технически, а засяга културната идентичност и мястото на България в европейското езиково наследство.
Допълнителни политически действия
Българският евродепутат Христо Петров също е отправил запитване към Съвета на ЕС с искане за повече яснота по случая.
