На 80-годишна възраст почина Маркос Родригес Пантоха — легендарният испанец, известен в цял свят като „момчето вълк от Сиера Морена“. Той прекарва над 12 години от детството си в пълна изолация от човешкото общество, отгледан от дива вълча глутница в испанските планини, съобщава CNN.
Тъжната новина бе потвърдена от властите на община Сан Сибрао дас Виняс в Испания. След десетилетия трудно приспособяване към цивилизацията, Родригес се бе установил в малкото селище Ранте през 2001 г., където прекара последните си години.
„Той беше човек, направен от земя, вятър, въздух, дъжь и ловни леговища“, споделя неговият близък приятел Артуро Арконес. „Винаги казваше, че най-щастливият му живот е бил този с вълците, защото така и не се почувства напълно комфортно сред хората.“
Сурово детство и продажба в планината
Роден през 1946 г. в южноиспанското село Аньора, живота на Маркос започва в крайна бедност непосредствено след Гражданската война. След смъртта на майка му, той е малтретиран от мащехата си, а когато е едва на седем години, баща му го продава на възрастен самотен козар в планината Сиера Морена.
Старият пастир го научава да оцелява в дивата природа, да дои кози и да ловува с подръчни средства. Когато обаче старецът внезапно умира, седемгодишното момче остава съвсем само сред суровата природа.
Животът с вълчата глутница
Останал сам, Маркос постепенно печели доверието на вълците, като дели храна с малките вълчета и ги предупреждава за опасност. Скоро глутницата го приема като един от тях.
„Ако исках заек, го хващах. Ако исках елен, издавах вой и моите „родители“ — вълците — го докарваха към мен“, разказва по-късно той в интервюта пред антрополога проф. Габриел Джанер Манила. Момчето усвоява перфектно езика на дивите животни и общува свободно с лисици, птици и влечуги.
Едва през 1965 г., когато е вече на 19 години, Гражданската гвардия го открива „полудив и сам сред деретата“ и го връща в цивилизацията.
Завръщане сред хората
Адаптацията му към съвременното общество се оказва по-трудна от оцеляването в гората. Непознаването на парите, липсата на езиков речников фонд за социалния живот и наивността му го правят жертва на експлоатация в първите години. Впоследствие той работи в хотели и ресторанти на Балеарските острови, а уникалната му съдба вдъхновява редица книги, документални изследвания и игралния филм „Entrelobos“ („Сред вълци“).
В Ранте Маркос най-накрая намира спокойствие и сплотена общност, която да го подкрепи през последните му години.
