От 12 август започва прякото прилагане на новия европейски регламент за опаковките и отпадъците от опаковки, който поставя целия производствен сектор в Европейския съюз пред мащабна и скъпоструваща трансформация. Целта на новите общи стандарти е да въведат унифицирани изисквания за производството, рециклируемостта и документацията във всички държави членки.
За бизнесите това означава премахване на регулаторните разлики, но и необходимост от сериозни капиталови инвестиции. Пред председателя на Управителния съвет на Браншова асоциация „Полимери“ Цветанка Тодорова пред Bloomberg Bulgaria, че една нова производствена линия за продукти, адаптирани към новите правила, може да струва между 3 и 5 млн. евро.
Мономатериали, лабораторни анализи и край на многослойните опаковки
Новата европейска рамка налага преосмисляне на досегашните опаковъчни решения, което поставя пред индустрията редица технологични и финансови предизвикателства:
Преминаване към мономатериали: Многослойните опаковки от 5 до 7 компонента (използвани за удължаване срока на годност на храните) ще бъдат заменени от мономатериали. Те се състоят от един вид суровина, което прави рециклирането им изключително лесно.
Забрана за „вечните химикали“ (PFAS): Предприятията ще трябва да гарантират чрез сертификати липсата на трудни за разграждане PFAS съединения. Тъй като в България няма акредитирана лаборатория за тези изследвания, пробите се изпращат в чужбина, което допълнително оскъпява процеса.
Промени при капсулите за кафе и чай: Регламентът обхваща и специфични продукти, които досега са били третирани различно, изисквайки нови технологии за изработка.
Екотакси и класове за рециклируемост: Опаковките с ниска степен на рециклиране ще бъдат разделени в по-ниски класове и натоварени с високи екотакси, което постепенно ще ги изтласка от пазара.
Себестойност и натиск върху крайната цена
Промените неизбежно ще окажат натиск върху себестойността на продуктите. Според Цветанка Тодорова поскъпването на самите опаковки няма да се случи изведнъж, а постепенно, докато компаниите амортизират инвестициите в оборудване, изпитвания и сертификация.
Към момента обаче по-пряк и видим скок в цените оказват геополитическото напрежение в Близкия изток и международните пазари на суровини. След началото на конфликтите цените на някои ключови суровини са се увеличили почти двойно, което вече принуди редица български производители да прекратят дългосрочни договори поради невъзможност да задържат заложените цени. Браншът призовава за предвидимост и плавен преход, за да се запази конкурентоспособността на българските предприятия.
