Бащата на загиналата при тежка катастрофа Сияна – Николай Попов, излезе с изключително остра и емоционална позиция в социалните мрежи по повод жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив, за което са обвинени непълнолетни младежи. В публикацията си той изразява дълбоко възмущение от реакцията на част от обществото, което вместо да осъди категорично зверството, започва да коментира миналото и начина на живот на пострадалия.
„Това е Георги. Георги беше измъчван и убит от шайка малки изверги. Мир на душата му“, започва публикацията на Попов, след което поставя въпроса защо общественият разговор винаги се измества върху това дали жертвата е била „достатъчно добра“.
Личен паралел и липсата на емпатия
Николай Попов прави директен паралел с атаките и коментарите, с които самият той се е сблъскал след трагичната смърт на дъщеря си Сияна.
Търсене на вина в жертвите: Попов отбелязва с горчивина как в публичното пространство постоянно се търсят обстоятелства, с които насилието да бъде оправдано или омаловажено.
Горчивият опит: „Бил ли съм член на ГЕРБ? Ако съм бил, значит едва ли не дъщеря ми Сияна правилно е била убита от тираджията бай Гошо и аз съм си заслужил съдбата. Карам ли скъпа кола? Ако карам, смърт за мен и цялото ми семейство! До това ниво стигнахме“, заявява Попов.
Подмяна на ценностите: По думите му обществото е заменило съчувствието с присъда, а човечността — със злоба, като започва да разследва близките на пострадалите, за да намери причина защо „са си го заслужили“.
Как децата се превръщат в убийци?
Попов обръща специално внимание на средата, в която израстват съвременните деца, и носи ли възрастните пряка отговорност за агресията на младежите.
Огледало на обществото: Според него насилието не се ражда във вакуум, а е пряк резултат от семейството, средата и ежедневното поведение на възрастните.
Примерът, който даваме: Попов предупреждава, че децата четат какво се пише в мрежите, слушат разговорите на възрастните и виждат как жестокостта се оправдава, а омразата се превръща в ежедневие.
Предупреждение за бъдещето: Той определя случващото се като огледало на обществената реалност, превзета от злоба, и предупреждава, че докато хората не започнат отново да виждат „човека в човека“, подобни трагедии няма да бъдат последните.
