Масовото подменяне на металните мантинели с бетонни ограничители по българските пътища няма да реши проблема с войната по пътищата и няма да намали драстично броя на тежките катастрофи. Около тази изненадваща, но подкрепена с инженерни аргументи теза се обединиха водещи пътни експерти и представители на бранша в студиото на „Денят започва“ по БНТ.
Според специалистите разковничето се крие в драстичното засилване на контрола, масовите проверки и безкомпромисните рестрикции срещу нарушителите на закона, а не просто в промяната на строителния материал край банкета.
Какво казват инженерите? Сложните изисквания за сигурност
Инженер Георги Златев, член на УС на Браншова камара „Пътища“, обясни, че поставянето на защитни съоръжения е строго специфична наука, обвързана с международни сертификати и тежки изпитания.
📊 Стандартите за безопасност:
„Най-високият клас ограничителни системи, който е способен да задържи тежкотоварни камиони, е степен H4B. Тези системи обаче изискват провеждането на реални краш-тестове с превозни средства, за да бъдат сертифицирани. Целта е да се види какво е реалното въздействие върху човешкото тяло вътре в купето при такъв сблъсък. Единствено в Италия в момента се използват масово системи от клас H3, които гарантирано задържат до 13-тонен камион“, разясни инж. Златев.
Гняв в ефира: „Пет години молим министри, няма нито един осъден!“
Изключително емоционално и остро беше изказването на Петя Иванова от сдружение „Ангели на пътя“, което обединява почернени семейства на загинали при пътни инциденти деца.
-
Държава на парадоксите: „Ние пишем писма и пак ще умоляваме – нека най-накрая се направи пълна проверка за последните 10 години кои фирми са изградили мантинелите по родните магистрали и кога най-после ще има ефективно осъдени лица, които да поемат реална отговорност“, изригна Иванова.
-
Институционално безсилие: Тя допълни, че вече пет години неправителствените организации молят министри, депутати и десетки институции просто да си свършат работата, докато през това време семействата са принудени да се местят от град на град, за да обсъждат поредната национална трагедия на асфалта.
Кинетичната енергия и капанът на челания сблъсък
Илия Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи внесе важно яснота относно проектирането на пътната мрежа в България. Той обясни, че когато един път първоначално е проектиран без заложени тежки бетонни ограничители, те няма как да бъдат поставени впоследствие в готов профил без сериозни рискове.
| Хипотеза А (Челен сблъсък) | Хипотеза Б (Застигане на камион) |
| Удар в движещ се насреща камион | Застигане и удар в спрял/аварирал камион |
| Убийствена кинетична енергия поради сумиране на скоростите. | Значително по-ниска сила на удара. |
| Време за реакция: Нулево. | Време за реакция: Секунди, позволяващи маневра. |
Тодоров подчерта, че липсата на адекватна разделителна инфраструктура превръща всяко навлизане в насрещното платно във фатална лотария, но сигурността изисква комплексни решения – от поведението на шофьорите до качеството на асфалта и маркировката, а не само залагането на бетон по шосетата.
