Атаката с дронове срещу търговски кораби на 70 морски мили (150 км) източно от Бяла, която остави плавателен съд на дъното на Черно море, се разигра не в териториалните води на страната, а в нейната Изключителна икономическа зона (ИИЗ). Този специфичен правен статут е ключов за разбирането на геополитическите последици от инцидента.
Разлика между териториално море и Изключителна икономическа зона
Разграничението между двете морски пространства е от основно значение спрямо Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS):
Териториално море (до 12 морски мили / ~22 км): То е пълноправна част от държавната територия. България упражнява пълен суверенитет върху водите, дъното, недрата и въздушното си пространство. Чуждите кораби притежават единствено право на мирно преминаване.
Изключителна икономическа зона (след 12-ата миля до максимум 200 мили): Не е част от държавната територия. Водите запазват режима на открито море по отношение на корабоплаването и прелитането (свобода на навигация). В Черно море площта на българската ИИЗ е около 29 000 кв. км, като границите се определят чрез двустранни споразумения със съседните държави.
Какви суверенни права има България в своята ИИЗ?
Въпреки че няма пълен суверенитет, България упражнява изключителни суверенни права над редица дейности в ИИЗ:
- Природни ресурси: Проучване, добив, опазване и стопанисване на живите (риба) и неживите (нефт, газ, минерали) ресурси.
- Енергетика: Производство на енергия от вода, течения и вятър.
- Инфраструктура: Изграждане и експлоатация на изкуствени острови, инсталации и съоръжения.
- Екология и изследвания: Морски научни проучвания и опазване на морската среда от замърсяване.
Какво означава инцидентът край Бяла от правна гледна точка?
Тъй като атаката е извършена в ИИЗ, тя не представлява нарушение на държавната граница или териториалната цялост на България. Поради тази причина задействането на Член 5 от Вашингтонския договор (колективна отбрана на НАТО) е правно неприложимо.
В същото време обаче инцидентът засяга пряко националните интереси:
Екологичен риск: Опасност от петролни разливи и щети върху морската екосистема.
Корабоплаване: Заплаха за търговските пътища, скок на застрахователните премии и рискове за спасителните служби.
Член 4 от НАТО: Подобна военна активност в близост до бреговете е основание за задействане на процедурата по Член 4 за съюзнически консултации при заплаха за сигурността.
Сенчестият флот и растящият риск в Черно море
Инцидентът се развива на фона на засилен traffic на т.нар. руски „сенчест флот“ — стотици стари танкери под „удобни флагове“, превозващи петрол извън западните санкции. Тези съдове носят двоен риск за региона:
- Екологичен: Поради остарели корпуси и липса на адекватни застраховки.
- Сигурност: Възможност за използването им при хибридни и разузнавателни операции.
Зачестилите удари с дронове и застрахователните преоценки превръщат западната част на Черно море във високорискова зона, засягаща пряко икономическите и отбранителните интереси на България.
