В Кодекса на труда са регламентирани различни по вид обезщетения, които работодателят дължи на свой служител при прекратяване на трудово правоотношение. Видът и размерът на обезщетенията се определят от основанието, на което трудовият договор е прекратен, и от редица условия, посочени в закона, които ще бъдат разгледани в настоящата статия.
В Кодекса на труда изчерпателно са изброени основанията, на които може да се прекрати трудовото правоотношение:
- Общи основания за прекратяване на трудов договор (чл.325 от КТ) (например: по взаимно съгласие на страните, с изтичане на уговорения срок и др.);
- Прекратяване на трудов договор в срока на изпитване (чл.71 от КТ);
- Прекратяване на трудов договор от служителя с предизвестие (чл.326 от КТ);
- Прекратяване на трудов договор от служителя без предизвестие (чл.327 от КТ);
- Прекратяване на трудов договор от работодателя с предизвестие (чл.328 от КТ);
- Прекратяване на трудов договор от работодателя без предизвестие (чл.330 от КТ);
- Прекратяване на трудов договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение (чл.331 от КТ).
За по-лесно разбиране на материала, ще бъдат разгледани отделните видове обезщетения, както и основанието за прекратяване, при което конкретното обезщетение ще бъде дължимо.
