На пръв поглед статистиката за българските гори звучи обнадеждаващо. За последните пет години горският запас е нараснал с 4,5%, достигайки впечатляващите 750 милиона кубически метра. Ако погледнем по-назад, през последните 65 години той се е увеличил цели 3,2 пъти, а горите покриват значителните 38,62% от територията на страната. България дори е лидер в Европейския съюз по защитени територии, надминавайки целите за биоразнообразие и горска стратегия до 2030 г.
Тези зелени цифри обаче крият тревожна реалност, алармират експерти. Въпреки увеличаващия се запас, здравето на българските гори е под въпрос. Докато в Европа се използват около 70% от годишния прираст, у нас този процент е едва 41% – рекордно нисък добив от 5,649 милиона кубически метра при прираст от 13,653 милиона кубически метра. Този „неизползван“ ресурс се превръща в бомба със закъснение.
Инж. Петър Дишков от БКДМП предупреждава, че сме на път да излезем от границите на устойчивостта. „Вече и за неспециалистите е видимо, че горите са пълни със суха и паднала маса“, казва той, подчертавайки драстичното увеличение на опустошителните пожари през последните години. Тази суха биомаса е идеално гориво за горските пожари, превръщайки всяка искра в потенциална катастрофа.
Особено критична е ситуацията в ниските части на страната, под 500 метра надморска височина. Там издънковите насаждения и иглолистните култури трайно застаряват, губейки своята устойчивост и способност за самовъзстановяване. Експертите очакват засилване на съхненето и още повече пожари в тези райони през идните месеци и години, което може да доведе до колапс и коренна промяна на ландшафта.
За да се избегне обезлесяването и да се гарантира бъдещето на горите, е необходимо спешно връщане към проактивното стопанисване. Това включва прилагането на подходящи лесовъдски мероприятия, като различни видове сечи, които да осигурят растежен простор за здравите дървета и да отстранят болната или суха маса. Добитата дървесина може да бъде ценен ресурс за строителството, мебелното производство, хартията и дори като енергия, замествайки фосилните горива.
Ключова роля в този процес играят лесовъдите, чиято дейност трябва да бъде подкрепена и на която да се доверим. Дърводобивните и дървообработващите дружества също са част от критичната инфраструктура за управление на процесите. В условията на климатични промени е важно планирането да е професионално, без емоции, базирано на научни постижения и с хоризонт от 50-100 години. Трябва да се търсят нови решения – от подходящи дървесни видове за новите условия до развитие на биоикономика и проактивно горско стопанство, за да имаме „здрави гори за здраво общество“.
Източник: fakti.bg
