Лидерът на ДПС Делян Пеевски предприе безпрецедентен ход и поиска официално сметка от ръководството на Националната служба за охрана (НСО). Политическият лидер настоява държавната служба за сигурност да разкрие в детайли колко точно са стрували на данъкоплатците охраняваните лица през последните 13 години.
Официалното искане е депозирано лично до началника на НСО генерал-майор Емил Тонев по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В документа се изисква подробен списък с трите имена на абсолютно всички лица, които софтуерно или физически са ползвали автомобили, шофьори и телохранители от службата от 2013 г. до средата на 2026 г.
Прожектори върху милионите за държавна сигурност
Като основен мотив за мащабното проучване от ДПС посочват острата нужда от прозрачност и пълно осветляване на публичните финанси. Става въпрос за милиони левове държавен ресурс, които ежегодно отиват за персонална сигурност на политици и висши чиновници, заемащи или заемали властови позиции у нас.
Позицията на ДПС:
„Гражданите имат абсолютното право да знаят за какво и по какъв начин се харчат парите им. Изисканата информация ще даде ясен отговор на огромния обществен и медиен интерес относно основанията, реда и конкретната продължителност на предоставяната специализирана охрана от НСО.“
Война до дупка: Пеевски плаши НСО със съд
От екипа на Делян Пеевски дадоха да се разбере, че няма да се задоволят с формални или уклончиви отговори под претекст на „държавна тайна“ или „класифицирана информация“.
Ако НСО съдейства, службата ще трябва да предостави списъците и финансовите справки за 13 години назад, които ще бъдат публикувани публично за медиите и обществото. В случай че ръководството на службата откаже информация, случаят отива директно в Административния съд и Пеевски ще съди генерал-майор Емил Тонев по реда на ЗДОИ.
Юристите на лидера на ДПС напомнят, че НСО няма сериозни аргументи за мълчалив или писмен отказ, тъй като в България вече съществува богата и утвърдена съдебна практика. Върховният административен съд (ВАС) вече неколкократно е отсъждал, че разходите за сигурност на политически фигури не могат да бъдат скривани от обществото, когато става въпрос за харчене на пари от държавния бюджет.
