Проектът за бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година прескочи първото си голямо препятствие. Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие финансовата рамка на първо четене с 14 гласа „за“ срещу 9 „против“. Лъвският дял от разходите в хазната отново отива за възрастните хора – за пенсии са заложени над 13,503 милиарда евро, което представлява смазващите 88 процента от целия бюджет на ДОО.
Документът беше защитен пред депутатите от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова.
„Политиките в този бюджет гарантират нарастване на покупателната способност на пенсионерите, а повишаването на осигурителните прагове ще донесе по-високи осигурителни права в бъдеще“, подчерта министър Ефремова, допълвайки, че целта е най-уязвимите българи да не понесат тежестта на икономическата криза.
Управителят на НОИ Весела Караиванова пък успокои страстите, като уточни, че разходите ни за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) все още остават под средните нива за Европа, където първенци по разходи са Австрия, Германия и Гърция.
Как се променят пенсиите и условията за стаж през 2026 г.?
През 2026 година се очаква средният брой на пенсионерите у нас да бъде около 2 070 700 души. Заложените параметри предвиждат реален ръст на пенсионните плащания от 4,5% при прогнозирана средногодишна инфлация от 4,3%.
| Параметър / Вид плащане | Досегашен размер | Нов размер (2026 г.) |
| Средна пенсия за страната | — | 543,46 евро |
| Минимална пенсия за стаж и възраст | 322,37 евро | 347,51 евро (от 1 юли) |
| Максимален размер на пенсиите (таван) | 1 738,40 евро | 1 738,40 евро (запазва се) |
От 1 юли 2026 г. влиза в сила осъвременяването по т.нар. „швейцарско правило“, което ще вдигне всички пенсии, отпуснати до края на предходната година, със 7,8%. Важна уловка обаче е, че т.нар. „ковид добавка“ от 30,68 евро окончателно отпада за хората, които тепърва ще се пенсионират.
Паралелно с парите растат и изискванията за излизане в заслужен отдих:
-
Жени (III категория): право на пенсия се придобива при навършени 62 години и 6 месеца възраст и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж.
-
Мъже (III категория): възрастовата граница става 64 години и 9 месеца, а изискваният стаж се вдига на 39 години и 10 месеца.
За да се върже сметката при общи разходи и трансфери от 15,265 милиарда евро, държавата ще долее колосалните 6,745 милиарда евро директен трансфер от републиканския бюджет за покриване на дефицита в НОИ.
Скок на осигуровките и замразени майчински
Сериозни промени очакват и работещите от 1 август 2026 година:
-
За самоосигуряващите се: Минималният осигурителен доход се изравнява с минималната заплата и става 620,20 евро.
-
Максимален осигурителен доход: Таванът за всички осигурени лица се вдига рязко на 2300 евро.
-
За държавните служители и съдебната власт: Въвеждат се лични осигурителни вноски, като първоначалното съотношение ще бъде 80% за сметка на държавата/работодателя и 20% за сметка на служителя.
За сметка на това социалните плащания за младите родители остават „на трупчета“. Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за бащи с деца до 8 години се замразява на ниво от 398,81 евро. Без промяна остават и дневните пари за безработица (между 9,21 евро и 54,78 евро).
Политически искри и критики: Предвещава ли се синдикален и бизнес бунт?
Проектобюджетът веднага отнесе тежки критики от всички посоки. Фискалният съвет в лицето на Любомир Дацов алармира, че пенсионната система затъва в хроничен дефицит и се нуждае от спешна дългосрочна стратегия, а не от палеативни мерки. Омбудсманът Велислава Делчева пък остро се противопостави на замразяването на детските добавки на фона на инфлацията.
Бизнесът и синдикатите също се сблъскаха челно. Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) разкритикува лятното вдигане на максималния осигурителен доход, докато Добрин Иванов от АИКБ определи рамката като изцяло дебалансирана. На противоположното мнение са КНСБ – Асия Гонева защити по-високите осигурителни прагове като единствен инструмент за свиване на сивата икономика.
В пленарната зала се очертава истинска война, тъй като почти нито една от големите политически сили няма намерение да подкрепи текстовете в този им вид:
-
ГЕРБ-СДС (Владислав Горанов): Няма да подкрепят проекта заради липса на реални решения в социалната сфера.
-
Продължаваме промяната (Асен Василев): Системата страда критично от дългогодишния грешен избор за ниска данъчна тежест.
-
Демократична България (Мартин Димитров): Предупреди за тежки икономически последствия върху по-малките населени места у нас.
-
Възраждане (Цончо Ганев): Лаконично отсякоха, че това е просто „още от същото“.
-
ДПС: Единствените, гласували „за“ на първо четене, но с изричното условие за радикални промени между двете гласувания.
