България да преосмисли модела за определяне на минималното възнаграждение и да премине към методика за почасовото му изчисляване. За това призова икономистът и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор (КФН) Румен Гълъбинов. Според него този механизъм е широко приложен в държавите от Европейския съюз и осигурява много по-обективна база за сравнение на стандартите на живот.
Към момента изчисленията показват сериозна пропаст между доходите у нас и в водещите европейски икономики. Докато в Германия минималната почасова ставка възлиза на 13,9 евро на час, у нас при брутна минимална месечна заплата от 620 евро изчисленото почасово възнаграждение е едва около 3,7 евро на час — близо четири пъти по-малко.
Борба със сивата икономика и свиване на бюджетния дефицит
Икономистът изтъкна, че растежът на българската икономика продължава да се движи основно от вътрешното потребление, поради което замразяването или намаляването на доходите крие преки рискове. Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) действа и като катализатор за частния сектор да повишава възнагражденията на служителите си.
Един от основните препъникамъни за по-прецизната политика по доходите обаче остава високият дял на сивата икономика, който все още се оценява на около 30%. Според Гълъбинов са масово разпространени две вредни практики:
Осигуряване на минимална заплата: Служители се осигуряват официално на прага на МРЗ, а остатъкът от възнаграждението се изплаща незаконно в брой.
Фиктивни непълни работни дни: Работници се записват с договор на 4 часа, но реално полагат труд по 8 или повече часа.
Ограничаването на тези схеми от страна на държавата ще разкрие реалния брой на така наречените „работещи бедни“, ще вкара допълнителни приходи в бюджета и ще осигури реална база за определяне на бъдещите увеличения на доходите.
Гълъбинов прогнозира, че процедурата по свръхдефицит, в която се намира България, може да наложи по-радикални промени още в Бюджет 2027. Той обаче е категоричен, че орязването на лични доходи и социални придобивки не е решението — фокусът на правителството трябва да бъде изцяло върху оптимизацията и свиването на държавните разходи.
