Мария Петрова е име, което буди уважение в света на художествената гимнастика. Но пътят към върха не е бил застлан с рози, а с тежък труд и борба срещу предразсъдъците.
Предизвикателствата в началото
Започвайки тренировки на пет години – възраст, считана за късна в този спорт – Мария първоначално мечтае за балета. Съдбата обаче я отвежда в залата по гимнастика, където тя трябва да работи двойно повече от останалите, за да навакса пропуснатото.
Най-тежкият удар идва, когато й казват, че е твърде ниска за националния отбор. Вместо да се предаде, тя използва тези думи като гориво, за да докаже, че волята и талантът са по-силни от физическите данни.
Триумф и Книгата на рекордите
Упоритостта на Петрова я отвежда до невероятен успех – три поредни световни титли в многобоя през 1993, 1994 и 1995 година, което ѝ осигурява място в Книгата на рекордите Гинес. Тя споделя, че победата в Аликанте е била най-ценната, защото точно тогава е успяла истински да повярва в собствените си сили.
Любов и нова роля
Личният живот на шампионката е не по-малко вдъхновяващ. Връзката й с Борислав Михайлов започва през 1994 г., а бракът им се сключва четири години по-късно. На 22 години Мария поема смелата роля на мащеха на децата на Боби – Бисера и Ники, изграждайки с тях връзка, която днес е като на истинска майка и деца.
Години на строга дисциплина карат Мария да вижда света само в черно и бяло, без право на грешка. Едва след края на състезателната си кариера тя открива истинските цветове на живота и научава да гледа по-спокойно на себе си и околните.
Днес тя е успешен международен съдия и спортен ръководител, напомняйки на младите спортисти, че най-голямата победа е тази над собствените страхове и ограничения.
Източник: zajenata.bg
