На фона на продължаващите сблъсъци между Израел и Хизбула, международната сцена е свидетел на един заплетен дипломатически танц между САЩ и Иран. Докато Белият дом сигнализира за предстоящи преки мирни преговори, Техеран категорично отрича подобни планове, оставяйки наблюдателите в недоумение относно истинските намерения на двете страни.
В петък Вашингтон обяви, че специални пратеници като Стив Уиткоф и Джаред Кушнер ще отпътуват за Пакистан, за да се включат в директни разговори с иранската делегация. Дори вицепрезидентът Джей Ди Ванс е в готовност да се присъедини, ако има значителен напредък. Прессекретарят на Белия дом отбеляза, че е забелязан „известен напредък“ от иранска страна, което подхранва надеждите за дипломатическо решение.
Самият президент Доналд Тръмп, макар и да не даваше ясни срокове за края на конфликта, загатваше за предстоящо предложение от Иран към САЩ, чиито детайли все още не са известни. Ден по-рано той дори изрази загриженост, че несигурността около иранското ръководство усложнява процеса на преговори, подчертавайки вътрешните предизвикателства пред Техеран.
От иранска страна обаче картината изглежда коренно различна. Иранският външен министър Абас Арагчи пристигна в Пакистан, за да се срещне с посредници, но неговото ведомство, както и полуофициални държавни медии, твърдо отрекоха всякакви планове за директни преговори с американците. „Няма преговори с американците в дневния ред“, гласяха съобщенията, създавайки впечатление за пълно разминаване в комуникацията.
След срещите си в Пакистан, включително с пакистанския фелдмаршал Асим Мунир, Арагчи планира пътувания до Оман и Русия. Целта, според негови публикации в социалните мрежи, е „да се координират с нашите партньори по двустранни въпроси и да се консултират относно регионалното развитие“. Това навежда на мисълта, че Иран предпочита многостранни консултации пред директен диалог със САЩ, поне на този етап.
Тази дипломатическа игра на котка и мишка повдига въпроси за истинската готовност на двете страни за пряк диалог и дали публичните отричания на Иран са част от по-голяма стратегия или отразяват дълбоки вътрешни противоречия. Бъдещето на преговорите остава несигурно, но е ясно, че регионът е вперил поглед в тази сложна шахматна партия.
Източник: standartnews.com
