В дните след Великден следпразничният период продължава 40 дни, до Възнесение Христово.
Както Страстната седмица така и тази е свързана с най-великото събитие за християните – Христовото Възкресение. Наречена е светла заради светлината на Празника на празниците – Великден, който се празнува в три поредни дни – неделя, понеделник и вторник.
И както подобава за този най-светъл празник – богослуженията са тържествени, а песнопенията, подчертават величието на най-важното събитие за християнския свят.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.
В тези дни вярващите посещават храма и приемат Свето Причастие, за да се съединят със Спасителя и да почувстват същността на празника.
В дните след Великден следпразничният период продължава 40 дни, до Възнесение Христово. Празничният поздрав между християните през всички тези дни е Христос Воскресе! Отговорът е Воистину Воскресе!
Разтурни понеделник
Вторият ден на Великден се нарича и „разтурни“ или „разметни“ понеделник.
Името идва от обичая “размятване на яйца”, при който младежи излизат извън селото, разделят се на две групи и търкалят помежду си червени яйца. Според народната традиция този ритуал предпазва от градушка и увеличава плодородието на земята.
Светлата седмица се посреща с празнични хора. През идните седем дни не бива да се работи, а само да се празнува. Жените не перат, а мъжете не обработват земята. На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
Светлата седмица
На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. Народът нарича тази седмица „празна“, защото през цялото време не трябва да се работи.
Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение.
Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.
Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.
На Светла сряда се изпълнява обичаят „Мара Лишанка“. Девойки, които са лазарували, правят кукла от откраднати чехли на бременни жени, която наричат Мара Лишанка. След като измият лицето на булката и своите лица, те вярват, че са изпълнили добрата магия, за да бъдат обикнати от добри момчета, от които да имат деца, а не от зли змейове. В същия ден се играе и така нареченото Ладино хоро, в което отново участват момичета лазарки.
В петък след Великден се празнува Лятна Св. Петка. Край църкви и манастири с името на светицата се организира празник с борби, различни състезания и игри. На връщане от празника всеки гледа да срещне бременна жена, защото се счита, че това носи голямо щастие. В този ден се обхождат градините и нивите за предпазване от градушка и за плодородие.
Светлата седмица приключва с Томина неделя, когато се боядисват яйца за душите на умрелите.
Свети свещеномъченик Артемон
На 13 април църквата почита паметта на Свети свещеномъченик Артемон, презвитер Лаодикийски. Той пострадала по времето на гонението срещу християните, предприето по заповед на император Диоклетиан (284-305 г.)
Един ден в Лаодикия пристигнал от Рим специален чиновник на име Патрикий. В изпълнение на императорската повеля той задължавал християните да принасят жертва на езическите идоли и да им се покланят като на богове.
Непокорните били подлагани на жестоки мъчения и убивани.
Като научил за пристигането на Патрикий, лаодикийският епископ Сисиний взел със себе си свещеник Артемон и някои християни, отишъл една нощ в капището на Артемида, счупил и изгорил намиращите се там идоли. След това отишъл в християнския храм, който бил извън града, и предупредил християните за предстоящите изпитания.
От Лаодикий Патрикий отишъл в Кесария Палестинска. Със себе си той взел и задържания под стража Артемон. Престарелият свещеник твърдо понасял продължителните и тежки мъчения. Като наблюдавал неговата твърдост, езическият жрец Виталий повярвал в Христа и станал ревностен християнин. По-късно той бил ръкоположен за епископ в Кесария и се грижел много за разпространение на християнската вяра.
Изтощен тялом, но бодър духом, престарелият презвитер Артемон по чудо се освободил от тъмницата и по Божия повеля отишъл на уединено място в Мала Азия. И тук той просвещавал езичниците със светлината на евангелското слово и мнозина от тях повярвали и се кръстили.
Най-после свети Артемон бил хванат от фанатизирани езичници, които отсекли главата му с меч. Така верният Божи служител получил мъченически венец и се преселил във вечните небесни обители. Това станало през 303 г.
