България не се намира в процедура по свръхдефицит и страната все още разполага с необходимите механизми, за да предотврати подобен негативен развой. Това заяви бившият служебен министър на финансите Георги Клисурски. Според него официалните данни на Евростат показват дефицит от 3% за 2024 г., което позволява на държавата да покрие един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната. Клисурски поясни, че макар за 2025 г. да се прогнозира дефицит от 3,5%, при отчитане на изключението за разходите в сектор отбрана, България отново ще влезе в рамките на допустимите 3%.
Прогнозите за периодите 2026 и 2027 г. обаче предизвикват сериозни притеснения. По думите на експерта, опасенията на Европейската комисия не са насочени към настоящата година, а към бъдещите бюджетни рамки. Комисията предвижда дефицит от порядъка на 4% и през двете години, в случай че не се предприемат решителни мерки и се запази досегашният политически курс. Клисурски подчерта, че тези изчисления не се базират на конкретен бюджет, а на предположението за липса на промени във фискалната политика. Той е категоричен, че правителството разполага с всички инструменти, за да състави бюджет, който да предотврати започването на такава процедура.
Бившият финансов министър отхвърли и критиките на премиера Румен Радев, който обвини предходните управления във финансови машинации и тежко наследство. Клисурски заяви, че не е коректно да се внушава, че данните за дефицита са манипулирани, тъй като те са надлежно проверени и верифицирани от Евростат и Европейската комисия. Той допълни, че подобни твърдения рушат доверието към българските институции и европейските партньори. Към края на април държавният фискален резерв възлиза на над 6,8 млрд. евро, което според него показва, че макар текущият дефицит да е по-висок от предходни години, той остава напълно управляем.
В ролята си на заместник-кмет по финансите на Столичната община, Клисурски коментира и проблемите в София. Той прогнозира, че до една година недостигът на места в първа градинска група на детските градини ще бъде преодолян. Към момента недостигът е около 300 места за тригодишните деца, но с изграждането на нови обекти проблемът се очаква да бъде решен. По-сериозен остава дефицитът при яслите, където не достигат около 5000 места. Основната трудност тук е липсата на медицински сестри, което е национален проблем, обвързан с ниското заплащане в сектора.
Относно напускането си на ПП, Георги Клисурски сподели, че не съжалява за взетото решение. Той отбеляза, че е изложил мотивите си пред ръководството на партията и раздялата е преминала с взаимно уважение. Клисурски изрази готовност да продължи да си сътрудничи с демократичната общност по важни въпроси като икономическото развитие и реформите в съдебната система.
