Приказка, която никога не е била просто детска история. Когато на 17 май 1900 г. Лиман Франк Баум публикува „Магьосникът от Оз“, Америка е очарована. Най-после страната получава своята вълшебна приказка – слънчева, живописна и усмихната, представляваща пълната противоположност на мрачните разкази на братя Грим и останалите европейски истории за деца.
Но Баум, човек с необикновен ум и още по-необикновена смелост, е написал нещо много по-дръзко. Той е автор на над 41 книги, 83 кратки истории, 200 поеми и 42 театрални скрипта, но именно Оз е неговата литературна диверсия: история, която изглежда невинна, а всъщност е политическа сатира, икономическа притча и предупреждение за бъдещето на Америка.
Авторът вярва, че истината трябва да бъде предадена така, че да премине незабелязано през вратата на човешкото съзнание – украсена, маскирана, но жива. И точно там, между редовете, той я оставя.
„Магьосникът от Оз“ разказва историята на малкото момиче Дороти, което след буря се озовава заедно с кучето си Тото в чудната страна Оз. Баум пише романа като „американска приказка“, освободена от мрачния морализъм на европейските класици, стремяйки се да създаде свят, в който чудесата са светли, а героите – човечни.
Вдъхновението на Баум идва от собственото му детство в Южна Дакота, от пътуванията му и от театралния му опит. Името „Оз“ се ражда случайно – на чекмеджето от картотеката му е написано „O–Z“. Но зад тази случайност стои символика: Оз е място, където всеки намира себе си.
„Вълшебникът от Оз“ е много повече от детска история. Дороти търси дома, Плашилото – ум, Тенекиеният човек – сърце, а Лъвът – смелост. Всички те всъщност притежават тези качества, но не го знаят. Това е голямата метафора на Баум: всеки човек носи в себе си онова, което търси.
Книгата излиза на 17 май 1900 г. с илюстрации на У. У. Денслоу, а първият тираж се изчерпва за броени седмици. Критиците я определят като „най-американската приказка“, а децата – просто като „вълшебна“. До края на живота си Баум пише още 13 книги за Оз, превръщайки света му в цяла вселена, която е най-голямата преди появата на „Властелинът на пръстените“ и „Хари Потър“.
Две десетилетия след смъртта на Баум, през 1939 г., студиото MGM решава да вдъхне живот на книгата. Появява се филмът, който става по-известен от романа, но около него се заражда мистерия и легендата за прокълнатата лента. Снимачната площадка на „Магьосникът от Оз“ се превръща в място, където магията и трагедията вървят ръка за ръка.
Маргарет Хамилтън, в ролята на Злата вещица от Запада, почти изгорява жива в сцена с пиротехника, а дубльорката ѝ Бети Данко е ранена при експлозия. Кучето Тото е стъпкано, а Бъди Ебсън – първият Тенекиен човек – едва оцелява след отравяне от алуминиевия грим.
Но най-тежко е за Джуди Гарланд. На 16 години тя е поставена на „диета“ от цигари, пилешки бульон и амфетамини. Студиото я следи, контролира и притиска, което поставя началото на зависимост, която ще я преследва до края на живота ѝ. Филмът се ражда в блясък, но зад кадър има твърде много болка.
С годините около филма се натрупват легенди за духове, обесени актьори, странни сенки и мистериозни шумове в студиото. Макар историците да развенчават част от митовете, остава усещането, че над продукцията тегне нещо тъмно, тъй като фактите за инцидентите и пречупените съдби са достатъчни.
Тридесет години след премиерата историкът Хенри Литълфийлд публикува „Парабула на популизма“ – текст, който разкрива скритата символика на романа. Тогава светът разбира, че Оз не е просто приказка, а е олицетворение на Америка.
Сребърните обувки на Дороти (които Холивуд променя в червени) са символ на сребърния стандарт, а златният път – на златния стандарт. Магьосникът представлява политическата илюзия, крилатите маймуни – армията и полицията, а Тенекиеният човек – индустриалния изток, зависим от „маслото“.
Плашилото символизира фермерите, Страхливият лъв – слабите политици, а Дороти е обикновения човек, който просто иска да се прибере у дома. Тото пък не е избран случайно; думата Dog е палиндром на God (Господ), представлявайки съвестта, вярата и истината, които не се поддават на илюзията и дръпват завесата.
Баум пише книгата в момент, когато Америка обсъжда създаването на Федералния резерв – институция, която ще печата пари от нищото и ще постави държавата в зависимост от собствените ѝ дългове. През 1913 г. Фед е създаден и Баум се оказва пророк, макар Холивуд по-късно да омекоти символите и посланията, оставяйки приказката, но премахвайки истината.
Днес „Магьосникът от Оз“ е не просто филм, а икономическа империя, носеща милиарди. Филмът от 1939 г. е донесъл стотици милиони, мърчандайзът е генерирал огромни суми, а мюзикълът „Wicked“ е сред най-печелившите на Бродуей. Правата върху марката „Oz“ се оценяват на милиарди долари.
Магията се е превърнала в индустрия, индустрията в машина, а машината в мит. Но зад всичко това стои икономическа сатира. „Магьосникът от Оз“ е история за всички нас, за света, който строим, за илюзиите, които приемаме и за истината, която винаги чака някой да дръпне завесата.
