Кончината на великата Янка Рупкина бе съпътствана от тежки разкрития за отношението на здравната система към нея в последните ѝ дни.
Станислав Пеев публикува пост, в който описва последните мигове на певицата като „срамни и позорни“. Според неговите думи жената, чийто глас покори света, е била „изхвърлена от болницата в кома“. Той посочва, че след операция за премахване на тромб, 87-годишната Рупкина е била изписана в тежко състояние, за да бъде пратена у дома в Хасково.
Ето какво пише Станислав Пеев във Фейсбук:
„СРАМ И ПОЗОР!
Янка Рупкина – жената, чийто глас обиколи целия свят, чиято „Калиманку Денку“ накара Кейт Буш и Джордж Харисън да коленичат пред българския фолклор, умря изхвърлена от болницата в кома, с 300 евро пенсия.
Тази жена направи за България повече от цели правителства. Отвори вратите на света за нашия фолклор. Можеше да живее и работи където си иска по света, но избра България.
А България какво й даде?
Болница „Света Анна“ в София я изписа (буквално изхвърли като парцал) в КОМА. Легендата на народната песен. 87-годишната жена, премахнали й тромбата, но в тежко състояние, натоварили я и я пратили да умре вкъщи. Защото леглото трябва за някой друг. Защото е стара. Да не им влошава статистиката. Защото така е по-удобно за всички, без нея.
А преди това, вместо поне малко човечност, е получила грубост, унижение и обидни думи в коридорите на същата тази болница. Към жена в кома. Към национална легенда.
Държавата намери пари за всичко друго – за заплати на чиновници, за командировки, за „представителни разходи“, за Украйна 18 милиона евро преди дни. За тази жена не намери! Даде й 300 евро пенсия и един наемен апартамент в „Дружба“, където я намерили в безпомощно състояние на пода.
Кейт Буш я боготвореше. Джордж Харисън се прекланяше пред нея. Цял свят я познаваше. Само собствената й държава я изхвърли като отпадък.
Това не е просто трагедия на един човек. Това е огледало на държава, която изяжда хората си. Която взима всичко от тях, дали й живота си, а в замяна им предлага студена болнична стая за няколко дни и бързо изписване като свърши пътеката, за да не умрат в статистиката им.
Светла памет, Янка! Легендите не умират, но жалко че не избра друга държава, там поне щеше да си ценена до края си, като истински човек, а не като статистика…“
