Скандалите с космическите сметки по българското Черноморие – от Аналгина за 12 лева до редената салата за 36 лева – не са просто изолирани случаи или спорове за скъпо кафе. Те са тежък симптом на хронична болест в родния туризъм. Това коментира историкът проф. Петър Стоянович в ефира на bTV, поставяйки брутална и точна диагноза на кусурите по родното море.
Според него България има всичко – уникална природа, море и красиви градове, но се проваля с гръм и трясък в най-важното: културата на обслужване и дългосрочното мислене.
„Искаме от една брачна нощ да се родят три деца наведнъж“
Повод за острия му коментар станаха поредните касови бележки-фантоми в мрежата, сред които изпъкна сметка от 27 евро за едно кафе и парче торта в Созопол. Според професора родният бизнес страда от философията за бързото „оскубване“ на клиента без мисъл за утрешния ден.
„Казвам го с дълбоко свито сърце – на българите не ни се отдава да сме търговци“, отсече Стоянович.
Той използва безмилостна, но гениална метафора за манталитета на българския ханджия: стремежът е „от една брачна нощ да се родят три деца наведнъж“ – бърза и максимална печалба от раз, пък туристът ако ще да се връща.
Професорът направи съкрушително сравнение със Северна Гърция: там пълно меню с пресни калмари, миди, салата и бира излиза около 9 евро. На този декор, българският фреш от 8 евро изглежда като чиста лудост.
Сервитьорът у нас: Не е професионалист, а човек, който „услушва“
Стоянович разби на пух и прах мита за „родното гостоприемство“, като обясни, че българинът може да е щедър на лична маса, но няма никаква професионална култура. У нас обслужването масово се подценява и се приема за нещо временно, срамно или унизително.
Проблемът: Келнерът не се преживява като майстор в занаята, а като някой, който просто „услушва“ на масите за един сезон.
Синдромът: С типичния си ироничен тон професорът отбеляза: „У нас всеки втори таксиджия е руски граф, а всеки водопроводчик – неразбран инженер“. Липсва уважение към самия занаят на ресторантьорството и хотелиерството.
Бургас е ТОП, Варна е пропуснат шанс, а Турция е машина
В анализа си историкът съпостави и големите морски градове:
Бургас: Определи го като най-доброто място за летуване у нас и отличен пример за системно и умно управление на градската среда.
Варна: Оцени го като град с чудовищен потенциал и история, който обаче е бил брутално лошо управляван през последните години, превръщайки се в пропуснат шанс (макар и с надежда за бързо възстановяване).
Турция: Посочи я като мощен пример за работеща машина. Там сезонът не е концентриран в два летни месеца, а е разделен на етапи – пролетен, летен, есенен и зимен. Система, а не импровизация.
„Как да стане туризъм с фреш за 8 евро?“, попита риторично Стоянович.
В крайна сметка професорът заключи, че шанс за Черноморието ни има, но бизнесът трябва да разбере, че клиентът не е еднократна касичка, а гост, чието доверие се гради с години. В противен случай, българите масово ще продължат да спасяват парите и почивките си в Гърция и Турция.
