Малко преди да разтърси обществеността с действията си, Коул Алън е оставил след себе си детайлна следа под формата на дигитален манифест. Едва десет минути преди нападението, той е изпратил до близките си писмо от над хиляда думи, в което разяснява своята идеология. Подписвайки се с псевдоними като „coldForce“ и „Приятелски федерален атентатор“, Алън описва атаката като свой „свещен дълг“ срещу представители на властта.
В съдържанието на документа се преплитат хладнокръвно планиране и неочаквани извинения. Авторът признава, че е излъгал родителите си, твърдейки, че отива на интервю за работа, докато в действителност е подготвял почвата за включването си в списъка на най-издирваните престъпници. Този акт на съзнателна изолация от семейството подчертава неговата отдаденост на фаталния план.
Алън насочва част от съобщенията си и към своята професионална среда. Той се извинява на колеги и ученици за това, че е симулирал „личен спешен случай“, за да оправдае отсъствието си. С нотка на ирония той отбелязва, че до момента, в който писмото бъде прочетено, той вероятно вече ще се нуждае от спешна медицинска помощ, признавайки, че състоянието му е изцяло самопричинено.
Мотивите зад действията му изглеждат дълбоко вкоренени в политическо недоволство. Той заявява, че като американски гражданин не може да приеме действията на своите представители, които определя с изключително крайни и обидни квалификации. Според неговите думи, той е избрал насилието като единствен начин да спре това, което вижда като предателство и престъпност в управлението.
В края на своя манифест Алън прави опит да дефинира „правила за ангажираност“, въпреки липсата на военна подготовка. Той изразява съжаление за всички невинни хора, пътници и хотелски служители, които е изложил на опасност със самото си присъствие. Въпреки това, той остава убеден, че това е единственият път, по който е могъл да се доближи достатъчно до целите си, за да осъществи намеренията си.
Източник: standartnews.com
