След поредицата от черни трагедии на магистралите „Тракия“ и „Струма“, държавата спешно обеща мащабно подменяне и обезопасяване на пътищата с ограничителни системи от най-висок клас. Суровата истина обаче е, че дори това обещание е обречено на сблъсък с неумолимите закони на физиката.
Новите мантинели, които трябва да ни пазят, масово се изпитват на полигон срещу удар от 38-тонен камион, но при скорост от едва 65 км/ч. В същото време разрешената по закон скорост за тежкотоварни автомобили по българските аутобани е 100 км/ч, а по стръмните спускания тя често бива надхвърляна. Тъй като енергията на удара расте с квадрата на скоростта, камион, движещ се със 100 км/ч, носи близо 2,5 пъти повече разрушителна сила, отколкото най-модерната мантинела изобщо е виждала по време на тестове.
Анализ на Plovdiv24.bg разкрива, че проблемът с пътната безопасност у нас е истинска четириетажна пирамида от абсурди, а новите наредби ще решат само най-ниските два етажа.
Четирите етажа на опасната държавна пирамида
Етаж 1: Какво стои на пътя ни днес? (Наследството)
Най-крещящият проблем е съществуващата мрежа. Мантинелите в участъка на „Тракия“ край Зимница, където наскоро загинаха трима души, се оказаха от изключително нисък клас. Самият производител призна, че те отговарят на антични нормативни изисквания, проектирани в епоха, когато целта беше просто да се спре лек автомобил. Към днешна дата близо 16 200 километра ограничителни системи по републиканската мрежа не отговарят на съвременните изисквания, като над 1028 километра от тях са по самите автомагистрали.
Етаж 2: Мрачната аритметика на подмяната (Времето)
Новата Наредба № РД-02-20-1 от април 2024 г. най-после въведе европейските степени на задържане (клас H4b за тежък трафик). Проблемът е в сроковете – държавата е дала 10 години срок за подмяна на републиканските пътища и 15 години за общинските. Като добавим прекратената поръчка за половин милиард евро и прехвърлянето на дейността към държавната „Автомагистрали“, реалността показва, че българските шофьори ще се разминават със стари мантинели-ковчези чак до средата на 30-те години на този век.
Когато новото всъщност е вече остаряло
Етаж 3: Стандартите на хартия срещу реалността на асфалта
Дори когато последният километър бъде подменен, ние ще сме защитени по стандарти за друга епоха. Най-високата степен по БДС EN 1317 (клас H4b) издържа странична енергия от около 724 килоджаула (38 тона при 65 км/ч под ъгъл 20 градуса).
Пътни експерти са категорични: при реален сблъсък на магистралата с 90 или 100 км/ч, камионът просто ще се преобърне дори над тежките бетонови ограждения (тип „Ню Джърси“) и пак ще попадне в насрещното платно. Сертификатът H4b гарантира безопасност при удар, какъвто в реалния живот почти не се случва в тази лека форма. Докато България тепърва въвежда този клас като изключение за най-натоварените зони, страни като Германия вече масово го налагат като абсолютен минимум за всички дълги магистрални участъци.
Етаж 4: Хаос в управлението и тесни пътища
Последният етаж е административен. Наредбата дава правила, но няма ясна и твърда карта на най-рисковите участъци – всичко е въпрос на субективна преценка на чиновниците. За капак идва и признанието на регионалните власти: съществуващите ни магистрали са проектирани толкова тесни, че в средната разделителна ивица физически няма място за поставяне на масивни бетонни прегради.
Изводът
Подмяната на мантинелите не е излишна – новите системи ще спасят стотици животи при по-леки и коси удари, каквито са мнозинството. Тя обаче не бива да се представя като вълшебно и окончателно решение. Докато държавата не отвори голямата тема за денонощен скоростен контрол над ТИР-овете, секционни камери по опасните спускания и въвеждане на по-строги национални стандарти над минимума, магистралите ни ще останат опасни за пътуване.
