Българската политическа сцена навлиза в нов етап, в който традиционните баланси са сериозно разклатени. Досегашните доминиращи сили като ГЕРБ и ДПС изглежда са избрали стратегията на временното отстъпление, снишавайки се пред категоричния изборен успех на Румен Радев. Тази промяна в поведението обаче не е сигнал за идеологически завой, а по-скоро опит за смекчаване на неизбежния удар от новата власт.
Голямото предизвикателство пред президента е преходът от ролята на държавен арбитър, заемащ високата позиция в „президентската крепост“, към директно участие в политическата игра „в ниското“. Според експертни анализи, ако този преход не бъде съпроводен от промяна в стила на управление, съществува реална опасност Народното събрание да изгуби своята автономност. Рискът е парламентът да се превърне в марионетка, което би било по-пагубно дори от познатия модел на законодателен орган, действащ като „гумен печат“.
Въпросът за конституирането на парламентарните институции трябва да се разглежда като държавнически акт, а не като поредното поле за дребни политически маневри. Изборът на председател на Народното събрание е ключов момент, който не бива да служи за маркиране на територии, а за осигуряване на стабилност в държавата. За съжаление, опитът от миналите парламенти показва, че партийните интереси често надделяват над институционалния разум.
Съдебната власт също остава в центъра на общественото внимание, но очакванията за бърза промяна са по-скоро илюзорни. Самата смяна на състава на Висшия съдебен съвет едва ли ще доведе до радикални трансформации, ако не бъде променен самият конституционен модел. Без дълбока реформа на правилата, вътрешните отношения в системата и връзката ѝ с останалите власти ще останат непроменени, независимо от персоналните рокади.
Концентрацията на власт в ръцете на една фигура винаги крие рискове за демокрацията, дори когато тя се опира на солидно мнозинство. Ако при избора на нови регулатори и органи се налагат тесни партийни или личностни виждания без диалог с останалите политически субекти, съпротивата е неизбежна. Бъдещето на българския парламентаризъм зависи от това дали ще бъде запазено достойнството на институцията или тя ще потъне в сянката на изпълнителната воля.
Източник: fakti.bg
