Обезщетения при уволнение поради закриване на предприятието

Разяснение

Прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя при закриване на предприятието се осъществява на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). На практика това е пълна ликвидация на работодателя и при уволнението се полагат всички обезщетения, предвидени за работника или служителя, освободен от работа на това основание. Без значение е каква е формата на собственост и правноорганизационната форма на предприятието – дали то е търговско дружество, държавно или общинско предприятие, дали собствеността е държавна, общинска, частна или смесена.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ при закриване на предприятието работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Според § 1, т. 2 от ДР на Кодекса на труда по смисъла на КТ, както и в контекста на настоящия коментар, „предприятие“ е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.
Трудовото законодателство в този случай предвижда право на работника или служителя да получи няколко обезщетения от работодателя, стига да са налице обективните обстоятелства и законовите предпоставки за това. Това са: обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ (ако лицето има такъв и той не е погасен по давност); обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ (в случай че предизвестието не е спазено по инициатива на работодателя), и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ.
В настоящия коментар ще разгледаме условията, предпоставките и реда за изплащането на посочените обезщетения на работник или служител, уволнен поради закриване на предприятието.

Обезщетение за неизползвания размер на платения годишен отпуск

Обезщетение за неползвания размер на платения годишен отпуск по чл. 224 КТ е най-често изплащаното обезщетение от работодателите при прекратяване на трудовия договор. То се изплаща винаги на каквото и основание да става прекратяването, със или без предизвестие – при съкращение, ликвидация, дисциплинарно уволнение, по взаимно съгласие, по заявление на работника или служителя и т.н. Обезщетението се полага за цялото време на работа при този работодател, пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. През времетраенето на трудовото правоотношение компенсирането на неизползван платен годишен отпуск със заплащане, вместо реално ползване, е недопустимо съгласно чл. 178 КТ.
Не се обезщетява само неползваният платен годишен отпуск, който е погасен по давност. Според чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Прочети цялата статия в TRUDIPRAVO.BG

Leave a Reply