Снимка: Президентство
Няма да се случи промяна във външнополитическата ориентация на нашата страна, която отдавна е определила своя избор, а той е Европейският съюз (ЕС). Това подчерта президентът Илияна Йотова по време на среща с посланици на държавите членки на ЕС, която бе организирана в рамките на приключващото председателство на Кипър на Съвета на ЕС, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Бъдещето и предизвикателствата, пред които е изправен ЕС – от въпросите за разширяването до икономическото развитие и стабилността на съюза, бяха обсъдени от държавния глава и посланиците в хода на срещата, която продължи над два часа. Илияна Йотова изтъкна, че темата за сигурността във всички нейни аспекти е водеща за съюза.
Европейските посланици поставиха пред президента въпроси, свързани с вътрешнополитическия дневен ред на България, като изразиха своите очаквания за постигане на политическа стабилност.
ЕС може да постигне стратегическа автономия и да възвърне своята лидерска роля чрез силни позиции. По отношение на световните конфликти Европа трябва да заеме консолидирана позиция, която да отстоява, заяви президентът. По думите на Йотова, Кипърското председателство, чието мото е „Автономен съюз, отворен към света“, е очертало контурите на стратегическата автономия на ЕС.
Кипър, която е член на ЕС от 2004 г., пое председателството на Съвета на ЕС за втори път на 1 януари.
Президентът посочи, че в условията на променения международен ред ЕС трябва да засили своите отбранителни възможности и да изгради обща и комплексна политика за сигурност и отбрана. Тя се обяви за засилването на Европейския стълб за отбрана и сигурност в рамките на НАТО. Йотова подчерта и българските проекти в сферата на отбраната, реализирани чрез инструмента SAFE.
„Европа изостава в изграждането на Енергийния съюз и продължава да бъде зависима от енергийни доставки, а мрежата за диверсификация не е достатъчно развита“, заяви държавният глава. Тя изтъкна енергийните проекти, по които работи България – Вертикалния газов коридор, който ще гарантира енергийната сигурност и диверсификация на доставките на природен газ за страните от Югоизточна, Източна и Централна Европа, както и двата проекта за пренос на зелена енергия от Азербайджан.
Президентът беше категорична, че Европейският съюз трябва да се фокусира върху засилване на индустриалното си производство, което да бъде добре координирано между държавите членки, като единствен изход от върховящите една след друга кризи.
Илияна Йотова посочи и изоставането на Европа в развитието на високите технологии и изкуствения интелект. Тя припомни, че България притежава голям потенциал в тази посока и е една от шестте страни, избрани от Европейската комисия за изграждането на гигафабрика за изкуствен интелект.
Тема на разговора между президента и европейските посланици беше и Многогодишната финансова рамка на съюза. Държавният глава изтъкна новата философия за финансиране, която към момента среща съпротива сред членките държави. Тя изрази резерви срещу обединяването на Общата селскостопанска политика и кохезионната политика. Йотова посочи, че при многогодишния европейски бюджет трябва да се постигне както финансова стабилност, така и да се запазят политиките за изравняване на стандартите на живот. Президентът заяви, че България вече изготвя своите позиции по рамките на бюджета.
По въпроса дали посоката на Европейския съюз е към повече федерализъм или по-голям суверенитет на страните, държавният глава посочи, че държавите членки трябва да имат силни национални позиции, след обсъждането на които да се стигне до консенсус при взимането на общи решения. Тя отново повтори своята позиция срещу разделянето на държавите на различни групи в рамките на ЕС.
На срещата беше дискутирана и темата за разширяването на ЕС. Илияна Йотова подчерта, че всяка страна трябва да изпълни всички критерии за членство, преди да бъде приета в съюза. По отношение на Република Северна Македония тя подчерта, че Скопие трябва да изпълни общоевропейската позиция от 2022 г. за присъединяването на страната към ЕС, като напомни, че основен критерий в европейската политика е защитата на човешките права.
