Спомени за празника в Калугерово разкриват обичаи, вяра и задружност, които днес постепенно изчезват
„Една година след като се омъжих, започнахме да ходим у кумовете, носехме яйца, козунаци. Който не можеше да приготви козунак, правеше баница, носеше вино или някакво печиво. Още от обяд започвахме да се чукаме с яйцата, за да видим кой ще е борак“, връща лентата назад баба Гина. За Великден в нейното село наставало истинско стълпотворение, тъй като много хора от близо и далеч идвали в Калугеровския манастир, пише „Марица“.
„Събирахме се много познати, а ние, децата, се скъсвахме от игри. Идваха хора с колички, които продаваха сладолед. Тогава нямахме пари, затова крадяхме яйца от кокошките или от вече боядисаните, за да си купим сладолед с тях“, с усмивка разказва Ружинова.
На чаршията в селото за празника пристигали музиканти, често големи оркестри, виели се дълги хора. „Със сигурност едно време празнувахме и се веселяхме много повече, бяхме по-задружни. А сега центърът на селото се препълва от сергии, на които търговци да предлагат стоките си”, констатира Гина.
Друг любим неин спомен е как като дете нямала търпение да дойде Възкресение Христово, защото нейната майка винаги ѝ оплитала бели чорапи и нова рокля, с които да се премени и да отиде на манастира. ,,Преди празника всяка къща започваше да се подготвя, освен с трапезата, и с почистването. Всеки миеше, переше, боядисвахме стените с бяла вар. Къпехме се и се пременявахме за идващия празник.”
Постите тогава били строго спазвани. „Като деца ни караха да постим, без да разбираме защо. Спомням си веднъж как тате пукаше пуканки и толкова много исках да си взема, но мама не ми разреши, докато не се причестя в църквата. След това вече можеше да започнем да блажем на Великден.” Бащата на баба Гина я съжалил и й дал тайничко да си вземе пуканки, но когато майка ѝ разбрала, я накарала да ги изплюе и старателно да си измие устата. След това я завела пак в църквата и попът се съгласил да я причести отново.
Днес магазините са пълни с най-различни бои, украшения, стикери и техники за боядисване на яйца, докато нашите баби и прабаби разчитали само на природата. ,,Като деца събирахме листа от бурен по къра, които после се сваряваха. С тях боядисвахме яйцата в жълто и едва след това ги шарехме с бои за дрехи и вълна. Това се случваше в четвъртък преди изгрев слънце”, разказва калугеровката.
Първото яйце, разбира се, боядисвали в червено, като с него рисували кръстчета по челата на всеки член от семейството, включително и на животните. Овцете и козите се помазвали и по главите, и по гръбчетата. А ако успеели да хванат и някоя кокошка, намазвали и нея.
,,След това яйцето се оставяше пред иконата на Богородица за цяла година. Избирахме по-здраво, за да бъдат и всички в къщата здрави. Ако яйцето се пукнеше, разбирахме, че някой ще боледува през годината”, обяснява Гина.
„Не можем да вървим само в традицията, защото и тя се видоизменя“, коментира различния начин на празнуване д-р Биляна Попова от Етнографския музей в Пловдив. И ни връща в миналото с още детайли покрай светлия християнски празник.
По вътрешността на яйцето хората гадаели бъдещето си. Вярвало се, че първото червено яйце може да лекува. „На Велики четвъртък се меси и новият млад квас с лековити билки. От него запазвали през годината, като се считало, че той също е лечебен. Използвали го срещу всякакви магии”, допълва д-р Биляна Попова.
На Разпети петък в черквата хората си раздавали плодове и постни погачи, минавали под масата и докосвали плащеницата. ,,В същия ден се прави и вечерна служба, обикаля се около храма и символично се извършва погребението на Христос. Богомолците минават под отрупаната с дарове плащеница със здравец в ръка. Този здравец се отнася вкъщи за здраве, за да е благословен домът”, обяснява Попова.
В 23:00 часа в църквите свещениците, облечени в светли одежди, запалват свещи и всички ги следват в тържественото шествие. В полунощ попът запява, че Христос е възкръснал от мъртвите, а християните се поздравяват.
Вторият ден на Великден се казва Разтурни понеделник, защото на този ден се прави обичаят „размятане на яйца“ за предпазване от градушка и молба за плодородие.
„За обикновения човек най-важното нещо е било да си осигури прехраната в следващата година, така че всички ритуали са се правили именно с тази цел. Момите и момците от селото са се събирали на поляна, заставали са на две групи, една срещу друга, и са търкаляли червени яйца помежду си.“
През тези три Великденски дни трапезата в домовете била заредена по всяко време, за да се покаже гостоприемство. Момите, които са лазарували, отивали в дома на кумицата с червени яйца и кравай, целували ѝ ръка, отдавали ѝ почит. Кумицата ги извеждала извън селото, люлеели се на специално направени люлки за здраве. Така отпъждали змейове – за да не ги залюбват, предпазвали се от самодиви и от женски болести.
За Биляна в съвремието ни вече е изчезнала старата задруга.
,,Няма ги някогашните събирания, не се ходи по кумовете, не се разменят яйца, не се играят общоселски хора. За съжаление, хората празнуват вече индивидуално. И всеки си поема по своя път, а младите празнуват често извън домовете си.”
