Бруталното убийство на 37-годишния Георги Кузев в подножието на Младежкия хълм в Пловдив продължава да поставя остри въпроси относно корените на тийнейджърската агресия у нас и адекватността на българското правосъдие спрямо непълнолетни извършители.
В ефира на bTV социалният психолог доц. Николай Димитров и адвокат Зорница Костова направиха детайлен дисекция на причините за трагедията и разкриха стряскащи подробности около законовите облекчения, от които непълнолетните убийци могат да се възползват.
Правната вратичка: Освобождаване след едва 1/3 от присъдата
Адвокат Зорница Костова бе категорична, че бруталността в действията на непълнолетната банда е била тотална, а престъплението е предварително планирано:
„Има данни, че са го примамили, така че в никакъв случай не се касае за деяние „от сега за след малко“. Те са били много на брой, изключително агресивни, а част от насилието е заснето с идеята да се покаже как раздават правосъдие. За съжаление българският закон е изключително благосклонен към наказването на деца — между 14 и 16 години наказанието за подобно престъпление е едва от 3 до 10 години лишаване от свобода. Доживотен затвор в техния случай е абсолютно изключен“, разясни юристката.
Най-тревожният момент в законодателството ни обаче се крие в института на условното предсрочно освобождаване (УПО). Според адвокат Костова с този механизъм редовно се злоупотребява у нас:
Стряскащият срок: При непълнолетни извършители молба за условно предсрочно освобождаване от затвора може да бъде подадена едва след като са изтърпяли 1/3 от наложеното им наказание.
Реална опасност: Това означава, че при евентуална присъда от 3 или 5 години, част от непълнолетните участници в зверството могат да се окажат на свобода след малко повече от година.
Психологът доц. Димитров: Вината е в абдикиралите родители и уличната среда
Социалният психолог доц. Николай Димитров изтъкна, че макар агресията и стремежът към еманципация да са присъщи за юношеството, отсъствието на родителски контрол превръща тези процеси в чудовищни престъпления.
Според него една от най-големите заблуди в обществото ни е, че агресията вирее единствено в бедните или маргинализирани квартали:
„Казваме „нормално семейство, хора с възможности“. Но тези родители отсъстват от живота на децата си. Самото физическо присъствие не е достатъчно – трябва да има емоционално присъствие и топъл контакт. Когато родителите абдикират, те оставят всичко на улицата, а в юношеския период именно улицата се превръща в основен социализатор. В този смисъл основната вина остава у родителите“, категоричен бе доц. Димитров.
Психологът изрази горчиво опасение, че поради липсата на превантивни мерки и реактивното поведение на институциите, след време тази трагедия ще бъде забравена, отваряйки вратата за следващи подобни инциденти.
