Ужасяващата трагедия край река Струма, която погуби четиричленно семейство от Дупница (баба, дядо и две внучета), остави след себе си не само огромна скръб, но и вълна от гняв и дълбоко преклонение. В емоционална, разтърсваща и болезнено откровена публикация в социалните мрежи, един от доброволците на терен – Иван Янев, разказа за истинските, но невидими спасители в акцията.
Докато официалната държавна техника за милиони левове не е давала резултат в коварните водовъртежи, двама „тихи герои“ с импровизирана, ръчно сглобена драга са успели да открият и извадят телата на удавените дечица.
Героизъм с риск за живота: В ледената вода след тежка операция
Иван Янев публикува снимки на двамата мъже, чиито имена дори не е запомнил в суматохата и шока от гледката, но които определя като „Хора с главно Ч“.
„Два дни тия хора бяха на терен. Два дни без сън, без храна, без вода. Ровят в тинята. Търсят онова малко, нищожно успокоение за почернените майки и бащи… Поне да имат възможността да си гушнат рожбите за последно… Да ги целунат студени и после да ги хвърлят в черната земя“, пише Янев в личния си профил.
Доброволецът споделя и думи, които са се запечатали в съзнанието му – признанието на едно от момчетата, което е рискувало собственото си здраве в името на чуждото нещастие:
„Сега ще ми трябват две седмици да се възстановя наново. Възпали ми се операцията…“ – казало момчето. Секунди по-късно става ясно, че мъжът е влязъл в ледената и опасна река с прясна, сериозна коремна операция, пренебрегвайки всички лекарски забрани, за да помогне на почерненото семейство.

Контрастът: Къмпинг столчето на държавата и абсурдът на брега
Разказът на Иван Янев разкрива и грозната страна на спасителната операция, като прави брутално сравнение между саможертвата на обикновените граждани и бездушието на някои чиновници:
„А на брега… на брега седеше Държавата. За сметка на тия момчета, там имаше един ‘чичко’ от полицията… Но пък беше много ‘подготвен’ за трагедията. Носеше си къмпинг столче. Разпъна го и си къмпингува човека, докато другите вадят трупове… Единственото му явно невменено задължение беше да повтаря на нас: ‘Нямате работа тука’. Ми сигурно сме трън в очите. Сигурно пречим, да не би случайно да станем свидетели на неговата епична безполезност“, разказва с огорчение доброволецът.
Въпреки острия коментар към конкретния служител, Янев изрично подчертава, че останалите полицаи, пожарникари и професионални спасители на терен са се раздали докрай. Те са газили с часове без прекъсване из дълбоките по 10 метра вирове, водени от единствената мисъл да сложат край на ужасяващата агония и неизвестност за роднините.
Днес на мястото край село Пастух е останал само тихият дим над водата. Предстои най-тежкото – едно дупнишко семейство се подготвя да направи четири погребения наведнъж и да зарови бъдещето си в черната земя.

