Броени часове ни делят от един от най-светлите, цветни и обичани летни празници в българския календарен цикъл – Петровден. На 29 юни православният свят обединява почитта си към двама от най-влиятелните стълбове на вярата – Първовърховните апостоли Свети Петър и Свети Павел.
Празникът бележи и края на двуседмичния Петровия пост, което отваря път за богати народни трапези, фамилни събори и спазване на вековни традиции за здраве и берекет.
Великият смисъл зад християнския празник
Петровден има дълбоко религиозно значение както за Източноправославната, така и за Римокатолическата църква. На този ден се прекланяме пред святото дело, всеотдайното мисионерство и мъченическата смърт на Петър и Павел. Те са признати за истинските основоположници на ранното християнство, разпространили Божието слово извън пределите на Юдея.
В българските фолклорни представи и етнография празникът заема централно място сред летните тържества. Народът ни свързва Петровден с разгара на лятото, златните житни поля, тежкия жътварски труд и настъпващото изобилие от плодове и млади животни.
Кой вдига наздравици? Хиляди българи имат имен ден
Празник за цялото семейство:
На 29 юни имен ден празнуват едни от най-красивите, силни и класически български имена. Броят на празнуващите в страната е огромен, така че не забравяйте да честитите на своите близки и приятели.
Ето пълния списък с имена, за които утрешният ден е личен празник:
Мъжки имена: Петър, Павел, Камен (в превод от гръцки Петър означава „камък“), Преслав, Павлин, Пейо, Петко.
Женски имена: Петя, Павлина, Полина, Поля, Преслава, Памела, Кремена.
Според старите традиции, на трапезата за Петровден задължително се поднася т.нар. „петровско пиле“, приготвено с младо пилешко месо, както и ябълки петровки, които се носят първо в храма за освещаване.
