Дайджест „Труд и право“, 2022 г., кн. 07
В практиката възникват многобройни въпроси относно обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение при пенсиониране. Те се отнасят както до правото за получаване на обезщетението от работника или служителя, така и до задължението за неговото изплащане от работодателя. Отговорите на тези въпроси се съдържат в законовата уредба на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.
Настоящата статия има за цел да подпомогне работодателите при преценката им дали дължат изплащане на обезщетението, в какъв размер и в какъв срок.
Представят се различни хипотези, при които обезщетението е дължимо, както и такива, при които не са налице предпоставките за изплащането му.
Разглеждат се случаи, в които обезщетението при пенсиониране се дължи, заедно с други видове обезщетения.
За работодателите, а и за работниците и служителите, са важни и въпросите относно данъчното облагане, както и дали изплащането на обезщетението има за последица зачитането на осигурителен стаж и доход при пенсиониране.
В статията ще намерите конкретни отговори на следните въпроси:
1. Какви са законовите предпоставки за възникване на правото на обезщетение?
2. Как се определя размерът на обезщетението – 2, или 6 брутни заплати?
3. На каква база се изчислява обезщетението?
4. Възможно ли е обезщетението да бъде изплатено в увеличен размер?
5. Как се прилага изискването за еднократно изплащане на обезщетението?
6. В какъв срок се изплаща обезщетението?
7. Има ли особени случаи, в които възниква правото на обезщетение?
8. В кои случаи обезщетението не се дължи?
9. Какви други обезщетения се дължат от работодателя?
10. Обезщетението зачита ли се за осигурителен стаж и доход?
11. Дължи ли се данък върху обезщетението?
12. Може ли обезщетението да се претендира по съдебен ред и в какъв давностен срок?
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Какви са законовите предпоставки за възникване на правото на обезщетение?
Законовите предпоставки за възникване на правото на работника или служителя на обезщетение, съответно на задължението на работодателя да му го изплати, са:
1. Прекратяване на трудовото правоотношение.
Правото на обезщетение, съответно задължението на работодателя, възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение. Правното основание за прекратяването няма значение. Прекратеното трудово правоотношение може да е възникнало както от трудов договор, така и от конкурс или от избор.
2. Придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя.
Пенсията за осигурителен стаж и възраст е вид пенсия по Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст работникът или служителят трябва да отговаря на изискването за възраст и осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО, като необходимо условие за придобиване на правото е едновременното наличие и на двете предпоставки – възрастта и стажът. Обезщетението се дължи и на работник или служител, който отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69, чл. 69а, чл. 69б и чл. 69в КСО, тъй като пенсиите по цитираните разпоредби са също вид пенсии за осигурителен стаж и възраст.
Прекратяване на трудовото правоотношение
Задължението на работодателя за изплащане на обезщетението възниква независимо от конкретното правно основание за прекратяване на трудовия договор. Поради това, правното основание по Кодекса на труда няма значение и обезщетението е дължимо от работодателя при всички видове основания за прекратяване:
– общите основания по чл. 325 от КТ;
– основанията, при които инициативата за прекратяване е на работника или служителя, със или без предизвестие (чл. 326 и чл. 327 от КТ);
– основанията, при които инициативата за прекратяване е на работодателя, със или без предизвестие (чл. 328 и чл. 330 от КТ);
– основанието за прекратяване по чл. 331 от КТ по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение и със съгласието на работника или служителя;
– основанието за прекратяване по чл. 71 от КТ на трудов договор със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Работодателят дължи обезщетението както при прекратяване на безсрочен, така и при прекратяване на срочен трудов договор.
Придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя
Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията на КСО.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща, само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО.
