Българка, една от многото, които решиха да напуснат България в търсене на по-добър живот. Тя е избрала държавата Испания и признава, че не е било никак леко. Заради това споделя най-важните съвети за тези, които тръгнат в чужбина
Когато пристига в Испания вижда приветлива и много слънчева държава, но никой не я посрещнал с вино и хамон, както ние чакаме с хляб и сол.
Дипломите, които имала, не ѝ свършили друга работа, освен да ѝ припомнят, че някога е имала коренно различна визия за живота си. В Испания търсят здрави ръце и крака, силен гръб, желязна психика и нерви от желязо. Ако тръгнете с тази настройка, приключението ще бъде ползотворно.
Тя имала два избора за работа там – денонощна прислужница или дневна прислужница. Тя като българка обаче, много любезна и внимателна, няма как да слугува на някой. Не може да е следващата робиня Изаура. Много е трудно и много боли, но в името на по-доброто свикваш, особено трудно е с това, че си постоянно наблюдаван.
Когато започнеш работа, собствениците те пробват дали си крадла, как си вършиш работата, как се обличаш и какво правиш. Не се интересуват колко сте умни, образовани културни. Хората очакват тежкия случай.
Но идва моментът, в който получиш първата заплата и каква е равносметката?
Значително по-голяма е, но е нервите и труда са повече, и унижението. Да, за много хора си струва да го изтърпят, но цената е голяма и всеки трябва да се замисли.
„За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя: в живота ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?
Един последен съвет от мен – ако си купувате билет за чужбина, то не трябва да е двупосочен. Защото народът е казал най-добре: „Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва това „гьол!“
