All for Joomla All for Webmasters
Любопитно

КЪЩА ОТ ПОРУТЕНА ПЛЕВНЯ (СНИМКИ)

Това беше стара плевня, от която Георги Попов направи удобна и уникална със самобитните си решения  вила. В сравнение с повечето къщи на Ковачевица, тя не е голяма, но в нея Георги и семейството му се чувстват прекрасно, защото тази малка къща е сбъдната мечта, постигната с много въображение и талант.  Сега,  къщата е неделима част от средата. Дори релефът на терена в някои места е превърнат в пласт от интериора. А интериорът, Георги авторски определя като еклектика, в която доминират формите, естетиката и практичността на класическия български бит. В самото изграждане и обзавеждане е заложено и обживяването на пространствата и в тях нама нищо външно, показно и самоцелно. Това е дом организиран и насочен навътре към себе си.

Оригиналната плевня беше малка, схлупена и запустяла съборетина

Самобитната атмосфера идва от това че решенията са съобразени с даденостите на средата. – Разказва Георги. Нищо не е пречупено или изкривено, или изправено, за да се наложи и авторизира  волята на някякво самоцелно виждане. Просото симетрията е във всичко онова идеално криво, така както го е създала природата.  В един момент се срастваш с  постепенността на изграждането и започваш да разбираш тази симетрия.  Без предварителен план, разработен подетаилно. Сомото изграждане е процесът на обживяване. Това не е като пространствата, в които влизаш и започваш с течение на времето да привикваш. Това е срастване със средата на предшественици и съвремие. И на идеите които се осъзнават в онази отдаденост на изграждане при която сам за себе си се превръщаш в откривател на собствения си изказ.

Три стени иззидах отново, защото
исках да създам здрава основа, а и в самите стени да вградя кошаци.

Направата на тази къща беше истинско предизвикателство за мен. Преди това имах дизайнерски решения за един италиански ресторант в Германия и за бутик във Варна, но като цялостен фактически строеж с прстранственото разпределение и обзавеждане – превръщането на плевнята в къща беше първата ми работа. Един от популярните изрази на майсторите е „Ние се учим и доказваме на гърба на клиента.” В моя случай обаче стана така, че аз изпробвах това което знам на собствения си гръб. И добре се получи.

Ковачевската къща се нуждае от  много здрава конструкция. Само  покривът тежи около 40 тона без сняг. За направата му отидоха окол 400 кв. м. тикли. За да са надеждни, две трети от тиклите на тези покриви остават скрити и едва една трета от тиклата е отвънка. Така че принципът е, че за 100 кв. м. Покрив трябват 300 кв. м. тикли.

Плевните дават възможност за  свободни импровизации на пространството, защото на практика, те нямат вътрешни носещи стени.  Къщите имат основна конструктивна схема, в която можеш да лавираш в много тясна рамка, независимо от това дали строиш или реставрираш. Докато повечето плевни  се държат  на 4 те външни стени и на една централна греда от която се разпределя тежестта на покрива към стряхата на 4 те стени. И съответно при различните плевни от централната греда към стряхата на стените могат да тръгнат греди подобно на спици на разтворен чадър. Така е при плевните с пирамидален, многоскатен покрив. А при плевните с двускатен покрив в носещата конструкция най-основна е една единствена хоризонтална греда на която стъпва покривът.

Пространството което се откри вътре даде възможност за създаването на полуетаж на градореди едновременно с това не наруши височината и площта на голямата всекидневна.

Майсторите наричат тази греда „табан” и този табан може да стъпва „Т” образно на една носеща греда или „П” образно както е в моя случай на две носещи греди и в по редки случаи на три и повече носещи греди. Така че самата конструкция ти дава свободно пространство между 4 стени, в което можеш да формираш жилищния пласт както искаш, след като намериш решението на това, че плевните във формата на правоъгълник са голяма рядкост.  Не става дума за онези леки отклонения  от правия ъгъл както е в старите панелни блокове, а за стени срещнати в тъпи и остри ъгли, които превръщат плевнята в откровен трапец.

Предната част, която е площта на
хаята оставих на ниво земя, а нивото на складовата част, където е холът смъкнах с 2 м При това задълбаване се появи скална жила, която превър-
нах в оргинален пластичен пласт на пространството в хола.

При мен задната стена е 9,5 м, предната – е 6 м. и това наложи доста нетрадиционни решения в оформлението и обзавеждането.  Разполагах с 55 квадрата вътрешна площ и най-лесно и бързо можех да превърна плевнята в просторно ателие с една стая и баня с тоалетна. Но почти всички плевни освен складова част имат и една предна част затворена с дъсчена решетка. Тази част я наричат „хайат”. Тя е била място за рала, плугове, инструменти и т.н. И когато хайатът се добави към вътрешната част площта от 55 нараства на над 80 квадрата, а това вече е проекция за една много удобна къща. Площта на хаята оставих на ниво земя, а нивото на складовата част смъкнах с почти два метра.  Някои от стените иззидах отново, за да създам основа на конструкцията  и пространството което се откри вътре даде възможност за създаването на полуетаж на градоред и едновременно с това да запазя височината и площта на голямата всекидневна долу.

Подобно на открит коридор полуетажът минава край стената която разделя хаята от складовата част, завива край стената с френския прозорец и към третата стена се разлива в емпоре, потон или човешки казано – в същинския полуетаж. В началото приличаше на вагон. Очертаваше тяло 8,5 м дълго на 4,5 м широко. Затова дръпнах една стеничка и така се появи пространството на синята стая. Тази площ с миндера и синята стая лежи точно върху двете стаи, които направих в основата. Така плевнята започна да добива  характер на къща. В площта на хаиата е кухненският бокс, входната врата и стръмната стълба, която отвежда към стаите на второто ниво. Тук обзавеждането е прецизирано до последния милиметър, защото кухнята стълбата, мивката и входът са в 13 квадрата.  Освен това в търсенето най-оптималното решение двете нива на хаята са разминати спрямо двете нива на основното тяло. А в основното тяло е всекидневната с трапезарията, което на шега наричаме „големия търбух”, защото обема пространството не само в основа, но и по-височината до покрива. Две стаи с полуетаж над тях, откритият коридор с големият френски прозорец и обзавеждането в което се опитах да вмъкна атмосферата на местата които по един или друг начин са ме впечатлили със своята самобитност. Широка лъка, старият Плодив, Варна и разбира се в най-основни линии Ковачевица със своята зашеметяваща неповторимост.

          Височината на повечето плевни е между 3 и 6 метра От по- ниските може да се направи прекрасно атилие, а от по-високите, както в моя случай, където височината  до подпокривния корниз е 5,7 метра, може да се развие къща на две нива.                 ИДЕЯ: Опакованите с дърво каменни стени на къщата не само създават извесетен термо ефект, но и усещането за лекота, което още по-добре вписва постройката в малкия двор.

ИДЕИ: Типичният за Ковачевица  двор от камък и дърво с настилка от тикли, стълбище от монолитни плочи и стена, която не само  терасира пространството, но и е основа  за ракли с цветя и масата с плот от каменна плоча.

ИДЕЯ: В основата на подпорния зид е вградено стъпало, а част от него е тялото на чешмата.ИДЕЯ: Решена по този начин, оградата създава усещане за откритост и приветливост.

Всекдневната е около 20 кв. м. Тя е решена в традицията на така наречения английски двор, защото заема пространството не само в основа, но и във височината на сградата. В горната част се вижда част от ампорето и открехнатата врата към сината стая. Под ампорето и синята стая са разположени двете спални в долното ниво. Така преустроена, плевнята вече има характер на артистичен дом. . .

В цялото това отворено пространство, под стряхата на полуетажа трапезарията е като място за уединение.

ИДЕЯ: Оригинално е решението при фугирането. Сместа не изпълва само промеждутъците, а зацапва и част от лицето на камъните.ИДЕЯ: Това решение може да се види на много место в къщата и двора. Каменната плоча е взидана в стената и е превърната в ракла. Освен това дървените греди – така наречените „кошаци” разпределят каменните нива и придват пластичност на къщата.

Тази обстановка най-пълно изразява  философията и подхода при изграждането и обзавеждането на тази къща. Природните дадености не само са запазени, но и са превърнати в част от интериора. А оргиналните битови предмети  не стоят просто, като  аксесуари, а сякаш съживяват духа на отминали столетия. Огнището в ляво не само стопля средата, но и създава баланса в обем и височина.

ИДЕЯ: Каменната жила, появила си при смъкване на нивото сега е част от всекидневната.  Слята е със стълбите в основата и  е превърната в пластичен преход между отделните нива.

ИДЕЯ: Стълбището е съчетание от ефирна, дървена стръмна стълба, която преминава в монолитните каменни стъпала. Освен това, за да прилепне към не до там правата стена, стълбата е конструирана с разминаване във вертикалните равнини.

Кухненският бокс е разположен е и осмислен рационално само на 13 кв. м. Погледнат от кухнята, отворът към хола се използва и като кухненски шкаф. А от другата страна, допълват осветеността, проветряват помещенията и улесняват прехвърлянето на посуда и храна към трапезарията и обратно.

Спалните в долното ниво на къщата са бели, светли и като изключим оргиналната масичка от крака на шевна машина и няколкото ниши в стените. Вътре няма нищо друго, което да разсейва събуждането ти.

ИДЕЯ в синята спалня:  Ако изправим този кюнец дължината му ще е два пъти по – висока от тавана. По този начин разполагаме и с два пъти по-голяма отоплителна площ на стените му.

ИДЕЯ: Белите правоъгълници и вътрешният прозорец не само че просветляват пространството, но и допълват усещането за симетрия и динамика в пространството.               Зад открехнатата врата на синята спалня е ампорето, а в дъното са въстановени стари мебели.

ИДЕЯ: Парапетите не са струговане. Направени са от пръчки леска, така като ги е създала природата.ИДЕЯ: Дървените пластики са вдъхновени от шевиците на някогашните потури. Те са акценти в стила на къщата, които естетично оформят точките на свързване.

Продължение на полуетажа събира в едно предшественици и съвремие. Еклектика при която френският прозорец и жената, която Жоро така вдъхновено е нарисувал върху  вратата на банята са в хармония с чановете, стария кантар, излъсканите тави и самобитно направения парапет от леска.

Тази малка всекидненвна във второто ниво на къщата  е може би най-личното и обживяно място в къщата. Тук е една от любимите картини на семейството и малкото прозорче, пред което пейзажът на вечната планина непрекъснато се променя.
kyshtaigradina

loading...
Click to comment

Напиши коментар..

Популярни

ЕДИННА БЪЛГАРИЯ Е ПРОЕКТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЕЗЦЕНЗУРНИ ОНЛАЙН НОВИНИ.ЕДИННА БЪЛГАРИЯ НЕ РАЗПОЛАГА С ЦЕЛИЯ РЕСУРС ДА ПРОВЕРЯВА ВСЯКА ПОСТЪПИЛА Й ИНФОРМАЦИЯ. ЕДИННА БЪЛГАРИЯ НЕ ПОДКРЕПЯ И НЕ ТОЛЕРИРА НИТО ЕДНА ОТ ПАРТИИТЕ НА ПРЕХОДА

ЕДИННА БЪЛГАРИЯ 2020 © ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

To Top