История с щастлив край развълнува лекари и пациенти в Пловдив. След повече от три месеца непрекъснати интензивни грижи и денонощна борба за живот, малката Анабел вече е достатъчно стабилна, за да напусне отделението по Неонатология на АГ болница „Селена“ и да прегърне семейството си у дома.
Момиченцето се ражда в едва 24-тата гестационна седмица с изключително критичното тегло от едва 610 грама. От първите си минути на бял свят то започва продължителна и изключително сложна медицинска битка, продължила точно 3 месеца и 18 дни.
Мултидисциплинарен екип и критичната операция при тегло от 520 грама
За да бъде спасен животът на недоносеното дете, е сформиран мащабен екип от специалисти по неонатология, детска кардиология, офталмология, нефрология, акушерки и логопед. Състоянието на Анабел налага продължителна апаратна вентилация, многократно приложение на сърфактант, комплексна терапия и поредица от специфични процедури.
Един от най-критичните моменти в битката настъпва на 2 юни. Тогава детето е спешно транспортирано до Клиниката по детска кардиология към Националната кардиологична болница в София, където му е извършена животоспасяваща сърдечна операция.
По време на интервенцията, извършена от екипа на д-р Бошнаков за затваряне на хемодинамично значим артериален канал, Анабел тежи едва 520 грама. След 48 часа в детската сърдечна реанимация в столицата, тя е транспортирана обратно до Пловдив от екипа на „Селена“, където борбата за всяка глътка въздух и всеки грам продължава с нови сили.
Емоционалното изписване и думите на лекарите
След още дълги седмици на непрекъснато наблюдение и укрепване, лекарският екип официално дава зелена светлина за изписването на малкия боец.
Посланието от отделението: „Тя си тръгва от нашето отделение, но оставя след себе си нещо много по-голямо от спомен – доказателството, че най-малките пациенти са най-големите бойци“, споделят емоционално медиците от болница „Селена“.
Пожеланието към родителите: Екипът изпрати семейството с трогателни думи: „На мама и татко пожелаваме оттук нататък да броят не грамовете, а усмивките и щастливите дни заедно, да чуват не алармите на мониторите, а смеха на детето.“
