„Моята майка ни е помагала и заслужава почивка! А на твоята и подправки ѝ стигат“ — заяви съпругът ми, след като подари на майка си скъпа почивка, а на моята — пакет сушени подправки. Но аз не му останах длъжна…
— Случайно да си виждала разпечатания билет?
Олег раздразнено ровеше в шкафа в антрето.
Неплатени сметки за ток и рекламни брошури от близката пицария една след друга летяха върху табуретката.
— Вчера го оставих до огледалото. Утре е влакът, а билетът го няма. Къде си го прибрала?
— Видях го.
Вероника събу обувките си след работа и внимателно ги подреди на рафта.
— Върнах билета ти и анулирах резервацията.
Олег моментално се намръщи.
Облегна се тежко на касата и почти напълно препречи входа към стаята.
— Нещо не разбрах. Пак ли започваш? Заради вчера ли още си се ядосала?
— Точно обратното. Вече изобщо не се ядосвам.
Вероника влезе в стаята и остави якето си върху облегалката на стола.
Върху масата все още стоеше вчерашното доказателство за „щедростта“ на Олег.
Прозрачна опаковка със сушен копър и магданоз, вързана с къса подаръчна панделка.
Най-обикновен комплект, купен на промоция от евтин квартален магазин.
Преди месец майката на Олег — Лариса — беше навършила 65 години.
Тогава синът ѝ се беше постарал истински.
Без изобщо да предупреди съпругата си, беше изтеглил значителна сума от общата им спестовна сметка.
С тези пари беше подарил на майка си двуседмична почивка в луксозен балнеохотел във Велинград.
Масажи.
Лечебни процедури.
Минерални бани.
Подобрено хранене.
Всичко включено.
Вероника тогава замълча.
Все пак ставаше дума за свекърва ѝ.
Жената вече не беше млада, кръвното ѝ често се променяше, а ставите я боляха.
Освен това Олег категорично обеща до края на годината да възстанови цялата похарчена сума от служебните си бонуси.
До последното евро.
Само че вчера същия юбилей беше празнувала Ина — майката на Вероника.
Тя също навърши 65 години.
Олег пристигна на празненството със сериозно закъснение.
Съблече се шумно в антрето и с широк жест постави пред тъща си комплекта със сушените подправки.
Дори не си беше направил труда да го сложи в подаръчна торбичка.
— Невероятна щедрост — подхвърли язвително Вероника.
Посочи шарената опаковка.
— На твоята майка — скъпа почивка. На моята — сушен копър и магданоз?
— Не започвай! — сопна се Олег.
Отиде с тежки крачки до кухнята, отвори хладилника, огледа набързо рафтовете и раздразнено затръшна вратата.
— Моята майка ни е помагала, когато бяхме млади и брояхме всяка стотинка! Имам право да ѝ се отблагодаря, нали?
— Помагала?
Вероника повдигна иронично вежди.
— Имаш предвид онзи случай преди петнадесет години, когато ни даде стария си продънен диван за квартирата? Само защото не искаше да плаща на хамали, за да го изхвърлят?
— Помагала ни е! — повтори упорито той.
— А моята майка десет години гледаше децата ни!
Вероника вече не издържа.
— Докато двамата градяхме кариери и изплащахме ипотеката. Вземаше момчетата от училище безплатно. Помагаше им с домашните. Гледаше ги всеки път, когато се разболеят. Никога не ни поиска пари.
Погледна към подправките.
— И според теб тя заслужава това?
Олег махна раздразнено с ръка.
— Нямам намерение да обсъждам коя майка е направила повече. Ясно ли е? Уморен съм след работа.
После отново се върна към билета.
— Къде са парите? Утре заминавам! Момчетата ме чакат!
Вероника затвори шкафа и се облегна на него.
— Парите ги няма.
Олег широко отвори очи.
По лицето му ясно се виждаше, че изобщо не може да проумее как жена му е посмяла да се намеси в плановете му.
— Как така ги няма?
Направи крачка към нея.
— Половин година събирах за това пътуване! Работя без почивка! Нямам ли право да си погрижа за гърба? Аз издържам цялото семейство!
— Кого точно издържаш?
Вероника се засмя, но в смеха ѝ нямаше нищо весело.
Само умора и горчива ирония.
— Сметките ги плащаме поравно, Олег. Храната я купуваме наполовина. Всичките си бонуси харчиш за автомобила, нови джанти и поредните си прищевки. А моята заплата отива за дрехите на момчетата и уроците на по-малкия.
— Аз съм човекът, който осигурява семейството! — изстреля той заучената си реплика.
— Разбира се.
Вероника скръсти ръце.
— Същият този „осигуряващ“, който взе от общите ни спестявания, за да плати почивката на майка си.
После го погледна право в очите.
— А собствения си гръб явно си решил да лекуваш по доста необичаен начин.
Олег присви очи.
— За какво говориш?
— За съобщенията ти с Аркадий.
Самоувереността му видимо се пропука.
Той нервно дръпна яката на ризата си.
— Да не си започнала да ми ровиш в устройствата?
— Не трябваше да оставяш таблета отключен върху дивана.
Вероника продължаваше да го гледа спокойно.
— Известията се появяваха върху почти целия екран. А от написаното стана пределно ясно, че с приятелите ти не заминавате заради лечебните процедури.
После нарочно сниши гласа си, имитирайки начина, по който говореше съпругът ѝ:
— „Аркадий, за първия ден вземи три каси бира, после минаваме на местната ракия. Отървахме се от жените — този път ще си починем както трябва…“
Цялата история
Олег пребледня.
— Върни ми парите — каза през зъби. — Веднага.
Вероника поклати глава.
— Не мога.
— Защо?
— Защото вече ги похарчих.
Той удари с длан по масата.
— ЗА КАКВО?!
Вероника взе плика до подправките и му подаде разписка.
Олег прочете първия ред и замръзна.
Балнеохотел във Велинград. Две седмици. Платено изцяло.
— Купила си почивка?!
— Да.
— За себе си?!
— Не.
Вероника се усмихна.
— За майка ми.
Лицето му почервеня.
— С моите пари?!
— С парите, които върнаха от твоето „лечение на гърба“.
Олег понечи да извика, но телефонът му звънна.
Беше майка му.
Той включи високоговорителя.
— Олеже, какво става? От хотела ми се обадиха. Казаха, че резервацията ми е отменена!
Настъпи мъртва тишина.
— Какво си направила?! — прошепна той.
Вероника извади втори документ.
— Помниш ли как обеща да върнеш в общата ни сметка парите за почивката на майка си?
Той мълчеше.
— Не ги върна. Затова анулирах и нейната резервация.
От телефона се чу възмутеният глас на Лариса:
— Ти коя си, че да решаваш?!
Вероника погледна към евтините подправки върху масата.
— Жената, чиято майка десет години гледаше внуците ви без да поиска нито евро.
После вдигна плика.
— Следващата седмица мама заминава за Велинград.
Олег се изсмя нервно.
— И мислиш, че това е краят?
— Не.
Вероника постави пред него още един документ.
Молба за развод.
— Това е краят.
Той застина.
— Заради една почивка?
— Не, Олег.
Тя погледна към подправките.
— Заради петнадесет години, в които ти решаваше, че твоето семейство заслужава всичко, а моето трябва да бъде благодарно за трохите.
На следващата сутрин Ина получи истинския си подарък за 65-ия рожден ден.
А сушените подправки?
Вероника ги остави на Олег.
С малка бележка:
„За новия ти живот. Нали каза, че на някои хора и това им стига.“
