Делът на младите хора на възраст между 15 и 29 години, които нито работят, нито учат или не се обучават в ЕС през 2025 г., е бил 11 на сто. Това представлява лек спад спрямо отчетените през 2024 г. 11,1 на сто и значително понижение от регистрираните 15,2 на сто през 2015 г., сочат най-новите данни на „Евростат”. Тези резултати доближават ЕС до постигането на основната му цел за намаляване на процента на младежите в Общността, които нито учат, нито работят (NEET), до 9 на сто до 2030 г., съгласно Европейския стълб на социалните права, съобщава NOVA.
Показателят показва сериозни разлики в зависимост от възрастта. При най-младите представители на обществото, във възрастовата група между 15 и 19 години, 5,3 на сто от младежите не са заети нито в образователната система, нито на пазара на труда. Делът се увеличава повече от два пъти при групата на 20-24-годишните, където достига 12,8 на сто, и се покачва до 14,7 на сто при младите хора на възраст между 25 и 29 години.
Най-ниски нива на неучещи и неработещи младежи през изминалата година са регистрирани в Нидерландия – 5,3 на сто, Швеция – 5,9 на сто и Словения – 7,6 на сто. В противоположния край на класацията се намира България, където младежите, които през 2025 г. нито са учили, нито са работили, са 13,8 на сто. С този резултат страната ни заема незавидното второ място в ЕС, като по-висок дял е отчетен единствено в Румъния – 19,2 на сто, а след България се нарежда Гърция с 13,6 на сто.
За сравнение, през 2024 година този дял у нас е бил 12,7 на сто, което е с 1,1 процентни пункта по-малко, като тогава страната ни е заемала шестото място в общата класация. Въпреки негативната тенденция в последната година, Евростат отчита значително дългосрочно намаление спрямо 2015 г., когато делът на младите хора в България, които не се занимават с работа или образование, е бил 22,2 на сто.
В рамките на десетилетието от 2015 до 2025 г. делът на младежите, които нито работят, нито учат в ЕС, е намалял в 22 от общо 27 държави членки. Най-значителен спад е наблюдаван в Италия – с 12,4 процентни пункта (от 25,7 до 13,3 на сто), Гърция – 10,5 процентни пункта (от 24,1 до 13,6 на сто) и Хърватия – 9 процентни пункта (от 19,8 до 10,8 на сто).
