Училището е като наркотик, споделя ръководителят на секция „Икономическа и социална география“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН, проф. Надежда Илиева. Тя отбеляза, че липсва интерес към науката сред младите хора, а самата тя преподава в гимназия, за да допълни семейния си бюджет. Според нея бъдещето на всяка територия зависи от това дали държавата ще приеме мигранти.
Проф. Илиева разказа за мащабно тригодишно изследване, финансирано от фонда „Научни изследвания“, посветено на ромите в България. Целта е била да се очертаят ромските квартали, тъй като досега е липсвала точна информация за тяхното разположение и развитие. Използвани са различни данни и социологически проучвания. Опитано е приложението на изкуствен интелект, но той се е оказал неефективен, тъй като е очертал старите части на градовете с тяхната хаотична структура. В крайна сметка са описани 210 ромски квартала в 149 населени места, като София не е включена в проучването, тъй като за нея е необходимо отделно изследване.
Ромските квартали често остават невидими както за учените, така и за институциите, формирайки свого рода „град в града“. Наблюдава се интензивно разрастване и силна капсулация, особено след 1989 г., макар че гетоизацията е започнала още по време на социализма. Установено е, че повечето квартали са възникнали през 60-те и началото на 70-те години, вероятно поради нареждания на местните власти ромите да бъдат изтласкани в периферията. Преди промените е имало контрол върху разрастването, но масовото разширяване започва след приемането на България в ЕС през 2007 г.
Изследването показва, че между 40% и 45% от ромите не живеят в махалите, но продължават да гласуват. Те живеят в чужбина и, връщайки се за летния период, строят нови къщи със спечелените средства. Най-интензивното строителство, освен в София, се наблюдава именно в ромските квартали, като се забелязва ясна разлика между Северна и Южна България. Динамиката е основно в южната част, докато северът изостава значително както икономически, така и инфраструктурно.
Проф. Илиева подчертава, че държавата е абдикирала от ромите и е необходима национална програма за тези квартали, тъй като местните власти са безсилни. Тя отбеляза, че средствата от ЕС за „Десетилетието на ромското включване“ са били за социална, а не за жилищна интеграция. Изследвания с Института по образование към МОН показват наличието на прогресиращи училища. Интересен факт е, че бабите и дядовците на децата често са грамотни, докато родителите им не са, но при подрастващите се забелязва засилен интерес към образованието и промяна в модела на поведение и раждаемост.
Факт е, че раждаемостта при ромите намалява, което се дължи на интензивната външна миграция. След 2007 г. миграцията става най-активна, като в последните години цели семейства заминават за Европа, а не само мъжете. Този процес променя техните стратегии и модели на поведение. В чужбина ромските деца се интегрират по-бързо, което се дължи на образованието и влиянието на протестантската религия. Същевременно се наблюдава разслоение в общността между тези, които забогатяват в чужбина, и маргинализираните, останали в България.
Рецептата за успех е образованието, което да извади децата от сегрегираната среда. В България над 60% от ромите учат в сегрегирани училища, докато в някои градове, като Благоевград, такива няма, което зависи от местната власт. Процесът трябва да бъде двупосочен и да включва работа и с българските родители.
Относно демографската катастрофа, проф. Илиева предупреждава, че до 2040 година около 900 села в България ще бъдат обезлюдени. Тя обяснява това с етапите на демографския преход – от висока раждаемост към застаряване и отрицателен прираст. Според нея бъдещето на територията зависи от това дали държавата ще приеме мигранти, тъй като в историята няма пример за обръщане на тази тенденция без външен приток. За да се задържат младите хора, са необходими икономическа сигурност, социална сигурност и качествено образование.
По отношение на науката, тя съжалява, че няма интерес сред младите, но забелязва тенденция при хора около 40-те години, които след корпоративния бизнес търсят творческо развитие в докторантури. Те са дисциплинирани и постигат бързи успехи. Професор Илиева продължава да преподава в Професионалната гимназия по високи технологии „Александър Попов“, първоначално за да зашие бюджета, но останала заради „магията“ на работата с младите хора. Тя също така ръководи образователния портал „Биография на България“ за 10-ти клас. В навечерието на 24 май тя споделя мечтата си България да бъде много по-грамотна.
