Хантавирусът е присъствал в България отдавна, като първият случай на инфекцията е регистриран още в края на 50-те години на миналия век сред строителите на Баташкия водносилов път, сподели епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев пред „Труд news“. Той обясни, че всяка година се отбелязват около десетина случая, като за инфекцията в Европа е характерно това, че засяга бърреците.
Заболяването се нарича хеморагична треска с бъбречен синдром, като смъртността при него е между 20% и 25%, уточни проф. Кантарджиев. Той посочи, че не съществува специфично лечение, но подчерта, че специалистите в болницата в Пазарджик, където постъпват почти всички случаи, притежават много голям опит с тази инфекция.
Проф. Ива Христова, шеф на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), коментира, че хантавирусната инфекция в България е различна от тази, открита на круизния кораб. Там става въпрос за вируса „Андес“, който е единственият, преносим от човек на човек. В България хантавирусите са от друг тип и протичат с висока температура и бъбречна недостатъчност, която налага диализа, като възстановяването на пациента е продължителен процес.
Хантавирусите в Северна и Южна Америка засягат белия дроб, предизвиквайки вирусна пневмония с висока смъртност, което е случаят и с вируса от холандския круизен кораб. Проф. Христова обясни, че за 2026-та година все още няма регистриран случай на хеморагична треска с бъбречен синдром в България, но в страната е открито ендемично огнище на хантавирус в района на Пещера и Батак, което се изследва.
Проф. Кантарджиев подчерта, че хантавирусите се разделят на две групи – представители на Стария и Новия свят. В Европа и Азия тези вируси поразяват бъбреците, докато в Латинска Америка те предизвикват тежка пневмония.
Епидемиологът изтъкна няколко грешки, допуснати от неспециалисти в световните здравни организации. Първо, бе допусната неконтролирувано слизане по различни пристанища, което сега ще наложи издирване на пасажери. Второ, най-голямото опасение на него е любопитството на т.нар. „виросулози“.
Ако се започне проучване на новите варианти на хантавируса по начина, по който се проучваха тези на коронавируса, и се опитат да адаптират вирусите от плъхове върху човешки белодробни клетки, последствията могат да бъдат сериозни. Проф. Кантарджиев изрази надежда, че световната здравна общественост ще прояви благоразумие и ще спре интереса на някои лъжеучени да адаптират вируса към човешки клетъчни линии.
Източник: standartnews.com
