Великденското яйце играе много важна роля в поверията, обредите и народните обичаи
Великден е най-светлият празник през годината, символ на възраждането, на новия живот. Преди да се чества като църковен празник, той се е отбелязвал в стари времена като тържество на природната сила, на новия живот, който намира отново път към светлината и се възражда от замръзната земя след зимата.
Яйцето, което играе основна роля в ритуалите по Великден, е най-древният символ на живота, от него излиза пиленцето, новото начало.
Народът ни вярва, че яйцата трябва да се боядисат на Велики четвъртък, но може и рано на Велика събота, преди Възкресението на Христос.
Цял ден жените са били заети да боядисват яйцата – основно червени – символ на кръвта Христова и за здраве и берекет на всички у дома. По възможност също в четвъртък се месят и пекат обредните хлябове за Великден, които са сладки, пише в своята книга „Религиозни народни обичаи“ Димитър Маринов.
Великденското яйце играе много важна роля в поверията, обредите и народните обичаи. С него се бае против уроки, отвръща се вода на дете или добитък, когато е заболяло, по него се гадае за бъдещето, правят се или се развалят магии и прочее, пише Марица.
Великденските яйца или перашки, както се казват в Западна България, се ядат до Спасовден, т.е. 40 дни след Великден. Затова стопанката на дома трябвало да сметне и да приготви първо толкова яйца колкото са нужни за домочадието, за да стигнат за 40 дни, също за пътници, гости, роднини и сиромаси.
Вярва се, че на Великден и цялата седмица след него, който дойде в къщата, какъвто и да е той, не бивало да си тръгва без червено яйце, защото късметът на дома и берекетът на нивите и лозята си отивали. Ето защо някога приготвяли по 300-400 яйца.
Ритуал по боядисването
Разбира се, ритуалът по боядисването на яйцата си има своята последователност. След като се преброели събраните яйца, се измивали много старателно с кърпичка, напоена в лишия, т.е. вода с пепел от огнището. Не бивало да остане никакво петънце по яйцето, защото нямало да се боядиса хубаво. След като яйцата били измити много добре, се потапяли в котел с вода и стипца или зелев сок.
Предпочитали го, тъй като след това яйцата се боядисвали много по-добре. След като яйцата се стипцосвали, идвал ред на тяхното багрене. Главната боя, която се използвала, е червената, тъй като червеното яйце е символ на Великден.
Червената боя се добивала от верзия (бразилово дърво), която донесли по нашите земи бояджиите, ходили на гурбет. Това дърво се нарязвало на малки парченца и се натопявало в топла вода още на Цветница, за да кисне в нея 3-4 дни. Някъде червената боя се получавала от кърмъз.
Преди тези две средства да стигнат до нашите земи, червената боя се получавала от билките риган или метвици. Това са цветни растения, които се берели през лятото на Еньовден, сушели се и се ползвали за този ден.
Разбира се, че са се ползвали и други цветове – зелено и жълто. Зелената боя се получава от коприва, а жълтата от орехови черупки и ябълкови кори.
Боядисването на яйцата се извършвало от стопанката на дома, най-старата жена. Други жени, ако са млади, не се допускали на този обред, а по-старите само помагали.
Стопанката палела свещ, прекръствала се и казвала: „Дай Боже, догодина пак да срещаме червено яйце“, т.е. да дочакат следващия Великден. След това свещта се поставяла пред иконата, а стопанката се заемала да боядисва яйцата. Всички домашни били навън през това време, не се допускали, докато стопанката не приключела с този обичаи.
Първото е червено
Първото яйце задължително се боядисвало червено и се отделяло, защото има много важна роля през годината. С него стопанката потривала бузите на всички деца, на момите и булките, като ги благославяла:
„Да си бяла и червена като това яйце.“
Вярването на народа е, че така пребаени децата и момите ще бъдат здрави, запазени от лоши очи и уроки, от зло и магии.
На някои места това първо червено яйце се слагало пред иконата до следващия Велики четвъртък, а по старото се гадаело за бъдещето – обичай, запазен и до днес. Като се счупи старото яйце, ако е пълно, значи ще бъде пълна къщата във всичко, ако е изкуфяло – показва лошо. Също не е на добро, ако яйцето мирише много лошо или има червеи в него.
Когато свършела с боядисването на яйцата, стопанката отваряла вратата и всички влизали в къщата. Най-старата жена давала на момите и булките по едно червено яйце и всяка го носела със себе си до Великден, когато се поздравявали с „Христос, возкресе.“ Тогава това яйце се чупело и изяждало.
Другият много важен обред е месенето на хляба за Великден, наречен козунак. Той е сладък хляб и се приготвял само на този празник, затова е специален. Майката месела хляба и мислено благославяла цялата си челяд – деца, съпруг, внуци, правнуци, племенници и т.н.
Този хляб се украсявал с тестен венец, кравайчета и малки лъкове, кръстове, птици, като в средата му се слагало бяло яйце, а в четирите му края – червени яйца. Месели се три такива хляба – единият за празничната трапеза, вторият се носел у кръстника, а третият на родителите на булката.
Освен боядисването на яйцата и месенето на обредния хляб, имало още един много важен обичай преди Великден. Децата ходели по къщите и подавали китки със здравец за здраве на домашните, а стопанката им давала по едно бяло яйце и сребърна пара.
След боядисването на яйцата, на другия ден – обичайно на Разпети петък, момите и булките ги украсявали, изписвали ги. На този ден не се работело женско ръкоделие, нито на полето.
Скъпи гости
Писаните яйца са се давали на мил, скъп гост. Те не са се ядели, а само са се гледали. В тях жените са изливали мечтите и копнежите си, не само майсторлъка си. Използваните шарки също имат свое-собствено значение – радост, любов, уважение, здраве и са заети от везмото на ризите и дрехите. Някогашните писани яйца са днешните любовни писма, защото получателят е четял сърцето на тази, която му го е пратила.
Яйцата са се изписвали също така като са били увивани в различни листа на растения или цветя, които се завързват с конец и след това яйцето се потапяло в багрилото. След това като се махне листото, там остава бяло в същата форма.
В неделя, на Великден, първият обичай бил посещението, което правела всяка млада булка, придружена от мъжа си или свекървата, на кръстника, девера и на родителите си, на които се покланяла и им носела дарове – боядисани яйца, козунак и вино.
След това идвало ред на Великденското хоро, което също е обредно, с голямо религиозно-митично значение. Някога на това хоро не се е свирело, а танцът се е играел според мелодиите на великденските хороводни песни, които се пеят от моми. Обикновено цялото село се събирало на това хоро. Песните били с християнски характер, посветени на Исус Христос, а също така за самовили и змейове, които любели момък или девойка.
Когато семейството сядало да обядва у дома си не вкусвало нищо, докато не разчупели обредния хляб и не счупели яйцата, които са на него. След това всеки се кълцал с боядисано яйце та да се види при кого ще бъде поборникът, най-здравото яйце.
Чукането с яйца е като обред за премерване на силите, да се види кого закриля рода най-силно и кой ще е силен и здрав през годината. Жените събирали черупките от боядисаните яйца и ги заравяли под овощни дървета в градината, за да дадат плод.
На втория ден на Великден – разтурни понеделник се правел един обред, наречен размятване на яйца. При този обичай момите и момците на селото излизали на поляната и се разделяли на две групи. Момците търкаляли червени яйца към момите, те ги поемали, но ги връщали пак на момците. Този обичай се правел за плодородие и да не бие град по нивите, и бил характерен за Казанлъшко и Габровско.
Днес ритуалите трудно се спазват с такава прецизност и точност поради нашата заетост, но все пак всяко семейство боядисва яйца, а много стопанки месят и козунак.
