Георги, съпругата му Нонка и 26-годишният им син Велислав бяха открити мъртви в нива край пътя между Гълъбовци и Деянова воденица
Трагедията, която погълна семейство Димитрови от Сливница, разкрива бездната на отчаянието, в която ги е тласнала нелечимата болест на сина им. 53-годишният Георги (Жоро), съпругата му Нонка (53 г.) и 26-годишният им син Велислав бяха открити мъртви в техния зелен джип „Гранд Чероки“ в нива край пътя между Гълъбовци и Деянова воденица. И тримата са били простреляни в слепоочието. Разследването окончателно класифицира случая като „разширено самоубийство“.
Велислав – От Риболовец до Жертва на Рака
В центъра на драмата стои младият Велислав. Младежът, който е работел в енергото заедно с баща си, е бил страстен риболовец и често е ловял риба в Сливнишкия язовир, този на Братушково, както и край Безден.
Въпреки тази своя страст, той е бил покосен от рак в последен, терминален стадий. Състоянието му се е влошило дотам, че е било изключително тежко и не е имало никаква надежда за неговото оцеляване. Според източници, именно тази безизходица и мъката на Велислав са се превърнали в основния мотив за баща му Жоро да вземе решение за колективна смърт.
Подготвеното Сбогуване: Писмото и Видеото
Криминалистите и прокуратурата потвърдиха, че актът е бил планиран и е имало прощални послания.
Намерено оръжие: Оръжието на престъплението – пистолет, е открито в купето на джипа. Смята се, че Жоро е извършил убийствата на сина и съпругата си, а след това е насочил оръжието срещу себе си.
Прощално видео: Семейството е изпратило видеопослание до близки, в което са обяснили мотивите си – невъзможността да гледат как Велислав се мъчи и да се справят с това бреме.
Предсмъртно писмо: Намерено е и предсмъртно писмо, което допълнително аргументира решението им с безнадеждността на ситуацията.
Разказът на Близък: „Бяха готови да си отидат заедно“
За да разберем дълбочината на трагедията, се обърнахме към Иван Пейчев, семеен приятел и колега на Жоро от енергото.
„Познавах Жоро повече от 20 години. Беше силен мъж, но когато Велислав се разболя, той се пречупи. Напоследък не говореше много, беше мълчалив, с поглед като изгубен. Нонка беше същата, непрекъснато плачеше. Велислав беше тяхната гордост, тяхното всичко. Винаги са били много сплотено семейство, неразделни. Когато разбраха, че ракът е в последен стадий, вече нямаха живот. Всичко се въртеше около болката на момчето. Хората говорят много, но аз знам, че Жоро го е направил от любов. От огромна, нечовешка любов и отчаяние. Той не е искал синът му да се мъчи повече, а не е можел да остави Нонка сама след това. Те просто бяха решили да си отидат заедно, за да не се разделят и за да няма повече болка. Това е ужасен акт, но за тях сигурно е бил единственият изход от ада. Никой не можеше да ги спре.“
Разследването продължава да събира детайли, но основната версия остава непроменена: семейната любов и безнадеждността пред смъртоносната болест са причинили тази потресаваща трагедия.
