Благовещение всяка година е на една и съща дата – 25 март. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Божия син Иисус Христос. В българската традиция празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля. Това е е един от големите пролетни празници.
Благовец е свързан с много поверия, забрани и обичаи в българския фолклор.
Според народните вярвания – какъвто е денят на Благовещение, такава ще е и цялата година. Народът вярва, че на този ден у нас се завръщат лястовиците и кукувиците, които носят добрата вест, че зимата вече си е отишла, а на нейно място е дошла красивата пролет. Заради това е направо е задължително в събота всеки да сложи по една метална пара в джоба си и да я държи там докато не го „закука кукувицата“, за да са имотни и сити през цялата година. На този ден трябва да станем рано, за да е богата годината!
Рано сутринта на Благовец домакините премитат домовете и дворовете си, а сметта се запалва, за да изгори нечистотията и да бъдат прогонени злите сили. В Българската традиция огънят е символ на живота, затова се прескача за здраве от децата. Също така са удряли метални предмети, като са викали „Бягайте змии вън от дома”.
Хората смятат, че посадените дръвчета на Благовещение – Благовец раждат много по-сладки плодове от останалите.
На този празник предците ни са връзвали възелчета на дрехата си и не ги развързвали през цялата годината, за да ги пазят от уроки.
За да разберат кога ще се омъжат на Благовещение, девойките са поставяли лалета (пъпки) във вода и ако те разцъфнат, това означава, че девойката ще се омъжи до края на годината.
На Благовещение – Благовец се вярва, че всички рани зарастват много бързо, но пък жените не трябва да шият и да плетат, не използват куки и игли, за да не се убодат, защото това е лош знак.
На Благовещение – Благовец се яде зелена храна – салати, марули, коприва, киселец, спанак, лапад, пресен лук и чесън. Зелената храна е символ на пролетта, на възраждащата се природа, на заченатия нов живот. Яде се и риба. Няма изискване каква да бъде (както на Никулден) и по какъв начин да бъде приготвена.
В много части на България жените приготвят сладка питка сутринта (подобна на козунак), а привечер се отива на висок хълм, от който детето търкулва завитата в кърпа и торбичка питка, надолу по хълма и я гони да я хване. След като децата търкулнат няколко пъти сладките обредни хлябове им е позволено да си ги хапнат за здраве.
Предложение за празника:
Обредна питка за Благовещение
Необходими продукти
1 кг брашно
300 мл прясно мляко
половин пакетче мая (25г)
50 гр орехови ядки
50 гр сушени плодове (кайсии, стафиди и др.)
10 гр захар
Начин на приготвяне:
Разтворете маята в малко хладка вода, брашно, захар и оставете да втаса. След това пренесете в пресятото брашно.
Към брашното се добавя малко затопленото мляко, докато стане на тесто. Омесете го добре и оформете питка, която трябва да сложите я в намаслена тава. След като втаса, украсете питката със сушени плодове и орехови ядки.
Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна. Малко преди края на печенето, намажете с подсладена вода и доизпечетете.
